Светът е пълен с чудеса

Малко преди зазоряване Меган най-накрая се унесе в неспокоен сън, но минути след това часовникът я стресна.

Сега с мъка изкачваше стъпалата на „Съни Вю“, замислена за бебето, това загадъчно гардже, което неусетно се бе настанило в центъра на техния свят, на живота им, променен до неузнаваемост.

Когато Джесика дойде, за да поеме Попи, съвършеното току-що измито лице на бебето — лице, от което сърцето на Меган се свиваше от любов по начин, непостижим за ничие мъжко лице — грейна от радост.

Попи беше щастлива да види Джесика. Бебето разпознаваше леля си. И докато Меган вървеше по осеяните с боклуци бетонни коридори на „Съни Вю“, се питаше дали бебето не харесваше повече Джесика от собствената си майка. Дали Попи даже обича Джесика? В края на краищата, кой можеше да я вини?

Джесика беше спокойна и любяща с бебето. Меган — перманентно нервна и напрегната, съвсем не майката, която искаше да бъде, и не всичко можеше да бъде оправдано с липсата на сън.

Меган вечно очакваше да се случи нещо ужасно. Понякога, когато Попи беше заспала, изтощена от плач, Меган лежеше до креватчето й и се мъчеше да чуе дали дъщеря й диша, да се увери, че е още жива. В продължение на часове най-голямото желание на Меган беше дъщеря й да заспи, но когато бебето спеше като труп, Меган примираше от ужас.

Беше заробена от любовта към дъщеря си и никога нямаше да бъде свободна. Първата любов в живота й, от която не можеше да си тръгне, единствената любов, която нямаше да загърби, безкрайна любов. Тази мисъл я радваше и депресираше.

Тя почука на олющената врата.

Не последва отговор, макар че отвътре се чуваше музика — Джъстин Тимбърлейк обещаваше да те забавлява цяла нощ. Тя почука отново, по-силно и по-продължително. Накрая отвориха вратата и Меган се оказа сред миризма на постоянна мизерия.

По мебелите висяха купища непрани дрехи. Въздухът вонеше на цигари и хашиш. Едно мършаво куче ровеше из остатъците от доставена храна.

— Искам истински лекар! Дипломиран! Знам си правата!

— Вече съм дипломиран и напълно правоспособен лекар, госпожо Марли.

Лицето на госпожа Марли се изкриви от подозрение.

— Че кога стана това?

— Миналата седмица.

Някак си успя да премине през сборното оценяване. Имаше вечери, когато до късно през нощта пишеше отчетите за практическата си работа, докато Кърк люлееше пищящата им дъщеря, и изтощителни сутрини в кабинета, когато записваше на видео консултантските си умения — не беше лесно да фокусираш камерата, докато преглеждаш простатата на някакъв пенсионер. Лоуфорд я наблюдаваше и си водеше бележки за отчета на ръководителя на стажа.

Освен това имаше изпит, който представляваше тест „избери верния отговор от посочените“ и Лоуфорд имаше право — Меган, принцесата на изпитите, можеше да го вземе и насън. Което почти стана: очите й се затваряха над листовете, главата й клюмваше, а по пуловера й избиха жълти петна от кърма.