Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Нещо ставаше. Уорик не се и съмняваше, че някои от френските слуги са шпиони и информатори, заедно с онези, които можеха да скицират лица или пак разположението на някоя река. Всяка делегация от Франция беше една и съща, точно както и когато Англия изпращаше мъже отвъд морето да присъстват на официални събития.

Лалонд се обърна, за да наблюдава придвижването на френската прислуга. Уорик стисна още по-здраво момчето за ръката и го насочи към мястото, където Ричард Глостър чакаше край отворените врати на салона, далеч от най-близките френски уши.

— Какво има? — просъска Уорик. — Хайде, един от двама ви, бързо!

— Брат ви, милорд — рече Хенри Пърси. — Той е взел в плен краля до Сейнт Пол, край Лъдгейт.

— Каква е тая лудост? Защо брат ми ще…? Какво… крал Хенри ли?

— Да, като пленник — потвърди Глостър и гласът му се извиси пискливо. — Човек на брат ви пристигна, останал без дъх от тичане, и каза да ви предадем. Чака отвън.

— Разбирам. И двамата свършихте добра работа — каза Уорик.

Наложи се да се насили и да задържи безизразно лицето си под впитите в него погледи на онези, които се преструваха, че изобщо не го гледат. Той премести очи към френския пратеник и трийсет и шестте души, които бяха пристигнали само преди два дни. Очакваше се крал Едуард да бъде сред тях по обед, да приветства всички и да им покаже какъв прекрасен, здрав и млад мъж е, неустрашим, необременен от нищо, в очакване да управлява Англия поне за половин век напред. Всичко това щеше да си проправи път до розовите като мидени черупки уши на френския крал.