Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Лорд Съмърсет загуби главата си, разпънат върху един пън, измъкнат от избата, където се беше покрил, от верни на Йорк хора. Джон Невил се усмихна при спомена как се давеше от гняв. Невероятно как тези ланкастърски лордове и рицари се завираха в земята, за да се скрият от справедливото възмездие. Сър Уилям Тейлбойс например го бяха уловили в една въглищна яма и го изтеглиха целият почернен от праха и кашлящ. Дузини други бяха проследени и заловени, или пък бяха предадени за пари или отмъщение. Работата го беше завладяла изцяло и той знаеше, че ще съжалява, когато дойде денят, в който ще приключи. Мирът никога не бе предизвикал у Джон Невил удоволствието и удовлетворението, които му носеше войната.

Единствените му съжаления бяха за това колко близко бе да залови самия крал Хенри. Беше убеден, че той е все още в Англия. Носеха се слухове, че е бил забелязван поне дузина пъти някъде на север, особено из Ланкашир. Само преди две седмици Джон Невил и хората му бяха открили шапка с герба на Ланкастър в един изоставен замък. Той почти усещаше как следите стават все по-пресни и как хората, които го криеха, се отчайват все повече, докато той приближаваше, следвайки всеки мирис и всеки шепот. Би могъл да остави тази последна задача на други, но искаше да присъства лично накрая. Истината бе, че му харесваше повече да ловува хора, отколкото елени, вълци или глигани. По-голямо удоволствие извличаше от тези, които разбираха какво е заложено и биха се били със същата лекота, с която биха и избягали.

Графът добре контролираше възбудата си, следвайки изровения път през гората Клинтероу. Логично беше крал Хенри да се чувства в безопасност в Ланкашир. Фамилното му име произхождаше от древната крепост Ланкастър на северозапад, един от най-големите замъци в Англия. Ланкашир беше земята на сърцето му повече от коя да е друга. Въпреки това фамилията Темпест го бяха предали — дали от лоялност към Йорк, или заради обещаните награди — Джон Невил нито знаеше, нито го интересуваше защо.

Когато пристигна в замъка на Темпест, крал Хенри вече бе изнесен от покоите си. Трима от придружителите му бяха избягали с него: двама свещеници и един земевладелец. Докъде ли са успели да стигнат за един ден, ако можеше да има доверие на синовете Темпест? Джон Невил разполагаше с мъже, които умееха идеално да проследят стъпките на някого, помощници на шерифа, които издирваха избягали нарушители. Дори по неравните пътища, сякаш изпечени в тази лятна жега, не им беше отнело дълго да подхванат една следа сред множеството други. Група от четирима души, като само единият е на кон. Не можеше да има твърде много такива групи.