Неспокойкото [ЛП]

— Витамантите — те винаги усещат слабостите — кимна Трикс. — А аз? Мен защо ме мразиш? Как съм те обидил?

— Не разбираш ли? — удиви се Дерик. — Ти си умен, изчел си всички книги в замъка. Моите родители винаги те даваха за пример: „Виж какъв умен братовчед имаш, не че ти си глупав, но само да стреляш с лък и да размахваш меч можеш…“ Ще нарисувам рисунка, ще изтичам при мама да се похваля, а тя я поглежда и казва: „Мазало някакво. Братовчед ти такава ябълка нарисува — да ти се прииска да я захапеш! А ти? Часовникът на кметството? Самото кметство е наклонено, часовникът сякаш се е издул от жегата… на нищо не прилича!“ Съчинявам стих, а те се смеят и казват: „Ако нямаш талант, по-добре върви оседлавай коне. В стиховете ти няма рима.“ Отговарям им, че съм измислил такъв стих — без рима, а те ми се смеят като на глупак! Защо, мислиш, баща ми не те затвори в тъмницата, а те пусна? Да, чух го да казва на майка ми: „Ще пусна момчето, той е крехък, слабичък, в тъмницата ще се разболее и ще умре… не искам да си слагам и този грях на душата…“

— Лъгал е! — сега вече сълзи се появиха в очите на Трикс.

— Разбира се, че е лъгал! Просто те харесват повече от собствения им син! — сега Дерик вече ревеше с глас. — Ех, защо не си се родил момиче?

— Какво? — ококори се Трикс.

— Тогава щяхме да се оженим и съвместното херцогство щеше да приключи по естествен път!

Трикс за всеки случай отстъпи от Дерик и каза:

— Не, нека се придържаме към естествения ход на събитията!

Дерик също съобрази, че е изтърсил нещо нередно и се изчерви:

— Не мисли за това… говоря изключително в полза на държавните интереси. По принцип харесвам блондинки… Добре, давай.