Неспокойкото [ЛП]

— Ама че ситуация… — промълви Трикс. — Но да се съюзявате с витамантите, това е ужасно! Да управляваш живи мъртъвци — какво му е хубавото?

— А ти какво предлагаш? — унило попита Дерик.

— Защо не помогнеш на мен? — попита Трикс. — Аз искам да победя Прозрачния бог.

— Да, чух, номад някакъв… — намръщи чело Дерик. Трикс трябваше да си напомни, че Прозрачният бог все още не беше приближил до Дахриан и неговият така наречен братовчед все още не си представя мащаба на проблема. — Е, ще го победиш… и какво?

— Прозрачният бог е най-силният магьосник в света — обясни Трикс. — Всички се страхуват от него: Маркел, султана, витамантите… Ако ние го победим — той се постара да каже „ние“ възможно най-небрежно, но в същото време уверено, — тогава всички ще ни бъдат много благодарни.

— И ти ще ми отстъпиш своя трон — изсумтя Дерик.

— Не, тронът няма да ти го отстъпя — призна Трикс. — Но Маркел в знак на благодарност може да отдели на родителите ти някое баронство на границата със Самаршан, а султанът ще се съгласи да ви отстъпи част от пустинята.

— Защо ми е на мен пустиня — сви рамене Дерик.

— Ако Гриз имат собствено баронство или дори херцогство на границата между кралството и Самаршан… — Трикс замислено се почеса по носа. — Само от таксите на керваните може да спечелите цяло състояние.

— А витамантите? Те няма да простят измяната на баща ми.

— За тях е лесно да стигнат до вас, ако сте на морския бряг. Но тук, на границата с пустинята? А освен това там живеят дракони и ти ще се сприятелиш с тях…

— Нима може човек да се сприятели с дракони? — възкликна Дерик.

— При мен се получи — скромно отговори Трикс.

— А защо мислиш, че кралят и султанът ще ни подарят земи?

— Ще ги убедя — твърдо каза Трикс. — Повярвай ми, след месец те ще са готови да дадат всичко на онзи, който ги избави от Прозрачния бог.

— Откъде знаеш? — подозрително попита Дерик.

Трикс помисли и реши да не усложнява нещата.

— Нали съм магьосник. Виждам бъдещето.

— И наистина няма да ме излъжеш?

— Всъщност аз помолих Маркел да не ви екзекутира, а само да ви изгони от кралството, глупчо! — възмути се Трикс.

— Добре — Дерик стана. — След като даваш дума… братовчеде… тогава нека сключим примирие. Заедно ще се обучим за асасини и ще победим този твой… прозрачния… И ако след това на нашето семейство бъдат дадени прилични владения — обещавам повече да не се опитвам да ти навредя! И татко ще убедя да се примири. Може дори ако някой ден ти имаш дъщеря, а аз — син, те окончателно да помирят фамилиите ни!