![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Мисля, че разбирам какво се е случило — озадачено каза Трикс. — Но нима тези, които са получили вашите ръководства, не са се опитали сами да ги препишат и да ги препродадат?
— О, за това взехме мерки! — оживи се Абв. — Основахме свои представителства във всички големи градове, внимателно наблюдавахме пазара и строго наказвахме всички, които се опитваха да се намесят в честния ни бизнес. За тази цел се наложи да отзовем от школата почти всички студенти… И някъде преди около половин век школата „Дебнещата пепелянка“ малко… ъ-ъ… опустя. Всъщност, търговията с ръководства и да провеждаш дистанционно обучение се оказаха много по-изгодни и много по-малко опасни от предишната ни дейност.
— Сигурно тук ви е било много самотно, учителю Абв? — попита Тиана. — Стотици, хиляди години начело на школата — и изведнъж тя опустява…
— Ами… — учителят Абв се поколеба. — Честно казано, аз съм начело на школата от около тридесет години. Предишният учител Абв ме купи от пазара за роби като невръстно хлапе и ме доведе в школата. Той ме научи на всичко, което знаеше и умееше, а когато умря аз станах учителя Абв…
— Значи учителят Абв е длъжност? — възкликна Трикс.
— Значи изобщо не сте на хиляда години? — изстена от пейката Дерик.
— Не, разбира се! — възмути се Абв. — Ние да не сме витаманти, че да живеем вечно! А и може ли да си представите, че човек ще носи доброволно такова странно име — Абв?
Трикс ужасно се натъжи. Дерик покри лицето си с ръце.
— Аз усърдно носех бремето на моята длъжност в продължение на четвърт век — продължи Абв. — Но каква беше радостта ми, когато преди пет години в школата дойде младият Еам…
— Между другото, и това е едно име… — промърмори Тиана.
— Само за година той премина целия курс на обучение за асасин и го назначих за декан на факултета — каза Абв. — Но ние, разбира се, нямахме ученици. За съжаление, славата на нашата школа върви заедно с доста плашеща репутация и учениците предпочитат да учат дистанционно… Но сега имаме вас! Заедно ще възродим бившата слава на „Дебнещата пепелянка“ и ще възстановим всичките три, какво ти три — всичките четири факултета! Вече направо виждам как тези просторни коридори и аудитории се изпълват с весела детска глъчка и предсмъртни писъци, как отново въвеждаме наказателни и стимулиращи пръчки, спортни игри с бодлива топка и елиминационни състезания, как пълним менажерията с мантикори и грифони, разширяваме гробището…
В очите на Абв блестеше истинско щастие. Той извади малка черна кърпичка, шумно издуха носа си и срамежливо избърса сълзите в очите си.
— Приключихте ли? — с леден глас попита декан Еам.
— О, да — смутено каза Абв. — Отстъпвам ви мястото, декан!
Той слезе от катедрата и, все още бършейки сълзите от радост, се отправи към изхода. А декан Еам зае неговото място и се взря в Трикс и Тиана с немигащите си очи.
— Седнете, ученици — каза той. — Ще пристъпим към най-важното нещо, което един асасин трябва да знае — приготвянето на отвари.
— Ами тревоядството? — обади се Дерик, като извади от джоба си стиска трева.
— Каквото си сварите, това ще ядете — каза Еам. Небрежно махна с ръка и пред предната пейка се появиха три масички, на всяка от които имаше мангал с тлеещ огън и кана с вода. — Поставете вашите котлета над огъня. Налейте малко вода в тях…