Неспокойкото [ЛП]

— Интересно, всичко тук е много добре устроено — пръв наруши мълчанието Трикс. — Съвсем по друг начин си представях всичко.

Тиана кимна.

— А намери ли котле?

— Горе само под леглата открих гърнета — призна Трикс. — Но не искам да вземам от тях. Хайде да потърсим долу?

Слязоха и без проблем намериха нужните за занятията котлета — пространствата в замъка така изобилстваха от най-различни неща, че проблемът беше не да намериш, а да си подбереш. Трикс се сдоби с обикновено стоманено котле, а Тиана си избра сребърно, и съдейки по размера — по-скоро принадлежало на алхимик, отколкото на готвач. В търсене на трева те излязоха в градината на двореца — там Трикс набра първите попаднали му пред очите цветя (това бяха невенчета), а Тиана, подходила по-внимателно към въпроса, спря избора си на листата на благородната лавра и венчелистчетата на магнолията.

Остана последният въпрос — къде се намира първа аудитория? Тогава обаче Тиана забеляза лек дим, идващ от стената на донжона.

— Щом има дим, значи има и огнище — предположи тя. — А щом има огнище, то точно там трябва да отидем с котлетата.

Вътрешният мост, водещ към масивната кръгла кула, беше спуснат. Размахвайки котлетата, Трикс и Тиана влязоха в сърцето на замъка — и веднага разбраха, че не грешат. Аудиторията заемаше целия първи етаж на донжона. Пет реда пейки се издигаха към стените, оформяйки подкова около кръгла катедра, на която вече стоеше учителят Абв, развълнуван и тържествен. Учителят беше сменил всекидневният си халат и тюрбан с мрачна черна мантия и кръгла черна шапчица, а на талията имаше скромен черен колан. Точно в момента, когато влязоха новите ученици, часовниците отбелязаха седем.

— Дойдохте навреме — кимна Абв. — Това е добре, защото точността е учтивостта на асасина. Седнете до ученика Дерик.

Чувайки добре познатото име, Трикс трепна и се обърна.

И откри, че от първия ред пейки срещу него, зяпнал с уста, го гледа неговият братовчед, предателят и синът на предателя, бившият наследник на съхерцог Сатор Гриз — Дерик Гриз!

Изглеждаше загорял и изморен, макар и не толкова, колкото месец по-късно, когато Трикс го срещна в Дахриан.

— Ти! — възкликна Трикс.

— Не, ти! — възмути се Дерик.

— Как попадна тук? — възмути се Трикс.

— А ти защо си тук? — изстена Дерик.

— Защо ме преследваш? — гневно попита Трикс.

— Ти ще ме оставиш ли някога на мира? — процеди през зъби Дерик.