Свидетел на огъня [bg]

— Трябва да тръгвам за Стокхолм — казва Елин.

— Да.

Полюляват се мъничко заедно и грубите ръждиви пружини проскърцват.

— Хубава къща — обобщава Елин тихо.

Тя слага ръката си върху неговата, Даниел я обръща и преплита пръсти с нейните. Седят в мълчание, докато люлката бавно скрибуца.

Лъскавата ѝ коса е паднала на лицето ѝ, Елин я отмахва и среща погледа му.

— Даниел — промълвява тя.

— Да — шепнешком отвръща той.

Елин го поглежда. Помисля си, че никога не се е нуждаела от нежността на друго човешко същество толкова много, колкото сега. Нещо в погледа му, в набразденото от бръчки чело дълбоко я вълнува. Тя внимателно го целува по устата, усмихва се и пак го целува, хваща лицето му между дланите си и го целува страстно.

— Боже Господи — казва той.

Елин отново го целува, наболата му брада одира устните ѝ, разтваря горната част на роклята си и насочва ръката му към гърдите си. Той я докосва много предпазливо и лекичко погалва зърното ѝ.

Даниел изглежда ужасно раним, преди тя да го целуне отново, пъхва ръка под ризата му и усеща как коремът му потръпва от допира.

Вълни от желание обливат скута ѝ, усеща как краката ѝ се подкосяват, иска ѝ се да легне на тревата с него и да възседне хълбоците му.

Затваря очи, притиска се към него и Даниел казва нещо, което не може да чуе. Кръвта препуска и кипи в жилите ѝ. Усеща топлите му ръце по тялото си, ала той внезапно спира и се отдръпва.

— Елин, не мога…

— Извинявай, не исках да става така — казва тя и се опитва да диша по-спокойно.

— Просто ми трябва малко време — обяснява Даниел с насълзени очи. — Твърде много ми се събра, но не бих искал да те подплаша.

— Не ме плашиш — отвръща му тя, като се опитва да се усмихне.

Елин просто си тръгва от градината, оправя дрехите си и сяда в колата.

Бузите ѝ са зачервени, а краката ѝ са меки като от кашкавал, докато шофира на излизане от Сундсвал. Само след пет минути завива по един дърварски път и спира с пламтящ скут и биещо сърце. Поглежда лицето си в огледалото за обратно виждане. Очите ѝ блестят наситено, а устните ѝ са набъбнали.

Бикините ѝ са целите подгизнали. Кръвта пулсира в тялото ѝ. Не може да си спомни да е изпитвала подобна сексуална възбуда преди.

Даниел изглежда така странно равнодушен към външността ѝ. Има усещането, че сякаш вижда право в сърцето ѝ.

Опитва се да диша спокойно, изчаква малко, после се оглежда на тесния горски път, вдига дупето си и смъква бикините си до бедрата. Започва да се гали бързо и с двете си ръце. Оргазмът ѝ идва разтърсващ, на бързи залпове. Елин Франк седи запъхтяна и обляна в пот, мушнала пръсти във вагината си, зареяла поглед през предното стъкло към магическите ивици слънчева светлина, които се процеждат между клоните на боровете.