![Свидетел на огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/6/svidetel-na-ognya-bg-download.jpg)
Свидетел на огъня [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-218-2
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“
Елин Франк се събужда в голямото чуждо легло. Зеленикавият отблясък от часовника на телевизора бледо осветява спалнята на президентския апартамент. Пъстрите декоративни завеси висят пред плътните завеси, които затъмняват светлината.
Спала е дълго.
Задавя я сладникавият аромат от парниковите цветя в салона, а жужащият климатик разпръсква неравен хлад. Тя обаче е твърде уморена, за да се опита да го изключи или да се обади на рецепцията.
Мисли си за момичетата в къщата на брега. Някое от тях трябва да знае повече. Трябва да има свидетел.
Малката Тула говореше и се движеше, сякаш ври и кипи отвътре. Може би е видяла нещо, което не се осмелява да разкаже.
Елин си припомня как малкото момиче скубеше косата ѝ и се бе опитало да забие вилица в лицето ѝ.
Навярно този спомен би трябвало да я накара да се почувства по-уплашена, отколкото е всъщност.
Плъзва ръка под възглавницата, усеща болка от раната на китката си и се сеща как момичетата се съюзиха и провокираха Даниел, щом напипаха слабото му място.
Елин се върти в постелята и си мисли за лицето на Даниел, изящните му устни и чувствителните му очи. Колкото и да е неясно, тя бе вярна на Як чак до авантюрата с френския фотограф. Разбира се, не го бе направила нарочно. Знае, че са разведени и той никога няма да се върне.
След душа Елин се намазва с анонимния хотелски лосион, сменя превръзката около китката си и за първи път в живота си облича същите дрехи, които е носила и предишния ден.
Почти невъзможно е да проумее вчерашните събития. Денят започна с това, че симпатичният криминален инспектор обясни: сигурен е, че Вики е все още жива.
Без да се поколебае нито за миг, Елин бе отишла с колата си до болницата в Сундсвал и бе успяла да измоли да я пуснат да поговори с терапевта Даниел Грим.
Лицето ѝ пламти от чувства, когато изважда несесера от дамската си чанта и започва да се гримира с бавни движения.
Той я бе придружил до Хорте, където Елин бе открила ключодържателя на Вики.
Докато пътуваха обратно с колата, Даниел се бе опитал да си спомни дали Вики бе споменавала името „Денис“. Почувства се депресиран и засрамен, задето не можа да си спомни.
Усеща гъделичкане в стомаха, когато си мисли за Даниел Грим. Сякаш пада от голяма височина — това ѝ доставя удоволствие.
Беше много късно вечерта, когато спря пред къщата му в Сундсвал. Чакълеста пътека водеше през стара овощна градина. Тъмни широколистни дървета се поклащаха от вятъра пред тъмночервена къща с бяла веранда.
Ако ѝ беше предложил да влезе, навярно щеше да се съгласи и тогава сигурно щеше да прави секс с него. Но той не я покани, беше внимателен и вежлив и когато му благодари за помощта, просто отговори, че това пътуване е било по-добро от всякаква терапия.
Усети, че е страшно самотна, докато го гледаше как влиза през ниската порта и изчезва към къщата. Постоя известно време в колата, после подкара обратно към Сундсвал и се настани във „Фърст Хотел“.
Телефонът забучава в чантата до фруктиерата в салона, Елин бързо отива там и отговаря. Юна Лина е.
— Още ли сте в Сундсвал? — пита инспекторът.
— Тъкмо си тръгвам от хотела — казва Елин и усеща как вълна от страх се надига в тялото ѝ. — Какво се е случило?
— Нищо, не се тревожете — бързо я успокоява той. — Имам нужда само да ми помогнете за нещо, ако разполагате с време.
— За какво става дума?
— В случай че не ви притеснявам много, ще съм ви благодарен, ако можете да попитате Даниел Грим за нещо.
— Мога да го направя — отговаря Елин приглушено, ала същевременно не може да потисне широката си усмивка.
— Попитайте го дали Вики някога е споменавала за някой си Тобиас.
— Денис и Тобиас — казва Елин замислено.
— Само Тобиас… В момента това е единствената ни следа към Вики.
110
В девет без петнайсет сутринта Елин Франк шофира покрай еднофамилните къщи на „Брюксгатан“, облени от ефирна слънчева светлина.
Паркира до гъст жив плет, излиза от колата и минава през ниската порта.
Къщата е добре поддържана, черният двускатен покрив изглежда нов и дърворезбованият кант на голямата веранда искри от белота. Тук са живели заедно Даниел и Елисабет Грим чак до петък през нощта. Елин потръпва, когато позвънява на външната врата. Чака дълго и чува как листата на голямата бреза шумолят, докато вятърът преминава през тях. В някой от съседните парцели замлъква електрическа косачка. Позвънява втори път, поизчаква и после заобикаля зад къщата.
От тревата се разхвърчават птички. Близо до високи люлякови дървета е завързан тъмносин хамак. В него лежи Даниел и спи. Лицето му е пребледняло и се е свил, сякаш зъзне в съня си.