Игра със смъртта [bg]

Имаше чувството, че се разтапя под погледа му.

— Моля те, загаси лампата.

— Не и преди… — Видя изражението й и загаси осветлението. — Може би по-късно…

— Може би…

— Забравих, че нямаш кой знае колко опит в този спорт. — Притегли я към себе си. — Но май ти допадна. А и ме харесваш, нали?

Тя не отговори.

И той замлъкна за миг. После промълви:

— След десет години смятам, че заслужавам да чуя думите.

Десет години. Усети как сълзи напират в очите й.

— Ако не се опасявах, че ще го приемеш самонадеяно, щях да ти кажа, че се представи сравнително добре.

— Сравнително добре ли?

— Е, доста добре.

— Продължавай.

— Като жребец. Брад Пит, Киану Рийвс и Казанова, съчетани в едно. Представа нямам как Даян въобще те е изпуснала.

— Тя беше умна жена. Съзнаваше, че заслужава повече, отколкото съм в състояние да й дам. Беше грешка от самото начало.

Ив се надигна на лакът и го погледна.

— Защо се ожени за нея, Джо?

— Ще се изплашиш, ако ти кажа.

— Как ли пък не.

Последва тишина.

— Защо, Джо?

— Заради теб. Ожених се за нея заради теб.

— Какво?

— Ти беше прекалено затворена. Мислех, че ти е необходима приятелка от твоя пол.

— Будалкаш ме.

— Предупредих те, че ще се изплашиш.

— Мъжете не се женят, за да осигурят…

— Аз го направих — отвърна той простичко.

Тя го зяпна.

— Ти беше моят център. Всичко се въртеше около теб. По онова време бях загубил всякаква надежда, че мога да означавам нещо за теб. Затова реших да избера жена, която е в състояние да ти осигури нужното ти приятелство. Даян беше доволна от това, което й давах, а аз честно се опитах да накарам бракът ни да проработи. — Сви рамене. — Но нещата не потръгнаха както се надявах.

— Наистина звучи плашещо.

— Натрапчивите идеи винаги звучат така. — Докосна с пръст долната й устна. — Това трябва да ти е добре известно, любов моя.

Тя се напрегна.

— Любов — повтори той съзнателно. — Започни да привикваш с това.

— Няма нужда да привиквам с каквото и да било.

— Не е задължително, но ще е по-удобно. Така ще е по-удобно и за двама ни. — Направи пауза. — Не се страхувай да ме обичаш, Ив. Не съм безпомощно дете, което биха ти отнели. Як и жилав съм, имам добри шансове да просъществувам поне още петдесет години.

— Не се страхувам.

— Не ти вярвам. — Сведе глава и нежно докосна устните й със своите. — Но всичко е наред. Не се налага да ми кажеш, че ме обичаш. Ще почакам.

— Не те обичам. Не и по начина, по който ти желаеш.

— Според мен ме обичаш. — Устните му продължаваха да обхождат нейните. — Но дори и да не е така, според мен всичко е наред.