Един от 100 [bg]

— Бомбата не е била предназначена за Колифийлд — отбелязах. — Пострадал е по нещастно стечение на обстоятелствата.

— Постави се на неговото място. Години наред е залягал над учебниците, най-неочаквано са му възложили да извърши първата аутопсия в живота му, а за награда остава без пръсти. Сбогом на кариерата.

— Как така неочаквано? — Издърпах листа от ръцете му.

— Ами така. Написано е черно на бяло. Доктор Пелтиър е трябвало да аутопсира Мюлер, но любезно е отстъпила на Колифийлд правото да бъде главорез. — Той вдигна вежда: — Боже, Боже, това май беше фройдистка забежка.

Прочетох полицейския рапорт. Джереми имаше право. Това бе ново за мен — инцидентът бе разследван от друг екип, затова не знаех подробностите. Той подигравателно се изкиска:

— Предполагам, че в крайна сметка добрият доктор Колифийлд не е останал доволен от оказаната му чест.

— Какво е общото между думите и фразите, написани на гърба на Бърлю, и инцидента е бомбата? Не мога да ги свържа.

— НЕ ЗАПОЧВАЙ С ДУМИТЕ! Не е важно дали означават нещо за ТЕБ!

— Знам, че имат някакво значение, но ми убягва! — възкликнах. Колкото и да си блъсках главата, проблясъкът не идваше.

— Имат значение ли? ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ ЛИ? Какво ти разбира главата от тези работи? Знаеше ли какво означава запаленият копринен тампон върху очите на кукличката, която намери в канализацията? Полицейските психиатри твърдяха, че това един вид бягство от действителността, укриване. Аз ти светнах, че е акт на обич. Не ти ли обясних, че Ейдриан обича пламъците повече, отколкото жена може да обича мъж, не те ли посъветвах да търсите престъпника на местата с умишлените палежи? Първата стъпка от плана му беше да набележи жертвите си сред любопитните зяпачи и да ги проследи, докато ЛЮБОВТА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА, нали така?

Никой не би се досетил, че за психаря огънят е олицетворение на душевността, но Джереми бе прозрял истината, предрекъл беше, че убиецът ще присъства на други пожари, за да набележи следващите си четири жертви. Не бях в състояние да проникна в съзнанието на Джоуел Ейдриан — и слава Богу! — но Джереми можеше. Принуден бях да приемам думите му за чиста монета.

— Имаше право — кимнах. — Приносът ти е безспорен.

Ейва се намеси:

— Вероятно си давате сметка, че благодарение на съдействието ви е бил спасен животът на много хора, господин Брайдуел.

Той се обърна към нея, иронично се усмихна:

— За теб е спасяване на живот, вещица такава. Аз пък мисля, че ПРЕДАДОХ ДЖОУЕЛ ЕЙДРИАН!

Тя се стресна, изпусна чантата си, вещите й се изсипаха. Червената запалка се завъртя като пумпал върху белите теракотени плочки.

— Не бързай толкова, сладурче — напевно произнесе Джереми, като се взираше в запалката. — Ще стигнем и до това. — Стана и отново закръстосва стаята. — Още през първия работен ден Колифийлд се е простил е кариерата си. Както вече казах, години на залягане над учебниците са отишли… — Щракна с пръсти и добави: — Ей така, на вятъра. Смятам, че докторчето има зъб на шефката си, задето пръстчетата му са попаднали в миксера. Мисли за труповете като за… пощенски картички, Карсън. Хм, прекрасна аналогия — пощенски картички от ада: „Липсваш ми. Иска ми се да беше тук.“ Така и ще стане, ако плановете на нашето момче се осъществят.