Един от 100 [bg]

Освен това довечера щях да обсъдя случая с професионалист.

— Не съм съгласен, сър — казах. — С Хари оставаме до край в играта.

— Познай какво се случи, младежо. Играта току-що приключи.

Втренчих се във воднистите му очи:

— Защо се опитвахте да ни държите настрана от Бърлю, сър?

— Какви ги говориш?

Извадих от джоба си сгънат лист хартия и му го подадох — важните пасажи бяха подчертани е жълто:

— Протоколът от съвещанието, на което е моят партньор ви съобщихме за изчезването на изрезките и документите. Всеки, който го прочете, ще остане с впечатлението че не желаете да ги намерим. Защото бяха свързани със Зейн.

Скуил ме изгледа така, сякаш бях кучешко изпражнение върху обувката му:

— Как бих могъл да знам, че Пелтиър е педал?

— Не твърдя, че сте знаели. Но Бърлю ви е намекнал, че държи в шах Зейн, може би дори е споделил нещичко е вас. Беше ви длъжник — години наред не си е мръднал пръста да свърши някаква полицейска работа, беше вашето момче за всичко.

Очаквах капитанът да се разгневи, но на него не му мигна окото:

— Какво чувам, Райдър? Нима твърдиш, че спъвам разследването?

— Какво са няколко загубени дни, през които главорезът може да продължи делото си, пред възможността да станете заместник-началник?

Скуил поклати глава, тънките му устни се разтегнаха в усмивка:

— Мислиш се за голяма работа, а? Ще постигна целта си, Райдър, тогава лошо ти се пише.

— Знам игричките ви, капитан Скуил. Едно птиченце ми каза, че Плакет ви е длъжник. Изглежда, благодарение на вас е станал медийна звезда. И вероятно ще бъде новият началник на полицията.