![Един от 100 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/1/edin-ot-100-bg-download.jpg)
Един от 100 [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-399-062-7
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един от 100 [bg]». Краткое содержание книги:
Дворът на Колифийлд беше защитен от ограда, окичена с табели с надписи: „Влизането забранено“ и „Зло куче“. Не чух лай, на моравата пред къщата нямаше кучешки изпражнения. Слязох от джипа, застанах до портата, която прикриваше пистолета в ръката ми. Към глезена ми беше прикрепен малък револвер, на предната седалка бях оставил бойна пушка.
Нещо прошумоля зад мен, обърнах се и се приведох. Катеричка се стрелна през двора и се шмугна в купчината с дърва. Сърцето им биеше до пръсване, почувствах се като кръгъл глупак. Вдигнах високо значката си, за да се вижда през оградата, и се провикнах:
— Доктор Колифийлд, аз съм Карсън Райдър от полицията в Мобийл. Искам да ви задам няколко въпроса. — Докато говорех, наблюдавах вратата и прозорците; очаквах всеки миг Колифийлд да изскочи от къщата и да се опита да ме застреля, ала нищо подобно не се случи. — Доктор Колифийлд, излезте, ако обичате. — Някой леко повдигна завесата на единия прозорец. — Не съм дошъл с лоши намерения. Само ще поговорим за… деня, който е променил живота ви.
Измина една минута, която ми се стори цяла вечност. Вслушвах се в песните на птиците, огласящи гората, в приспивното жужене на насекомите. Вратата на къщата се открехна.
— Махайте се! — извика някой.
— Налага се да поговорим.
— Сбъркали сте адреса. Няма за какво да говорим.
— Важно е, сър. Най-вероятно е свързано със злополучния инцидент, при който и пострадала ръката ви.
Отново настана тишина, нарушавана само от чуруликането на птиците. После през процепа се показа ръка.
По-точно — онова, което бе останало от нея. Колифийлд изкрещя:
— Искате да говорим за ръката ми ли? Ето я! Вдъхновява ли ви за разговори?
— Убити са трима души, двама от тях са обезглавени. Опитвам се да открия престъпника, но тъпча на едно място. Моля ви за съдействие. Дългът ви повелява да защитавате мъртвите.
Тишина. Една сойка прелетя между дърветата.
— Хората в Мобийл са настръхнали, боят се за живота си. От сърце ви моля да ни помогнете.
Вратата на къщата се отвори, на прага застана слабичък тъмнокос мъж е прекалено широка черна тениска и бежов панталон. Очевидно беше озадачен, но нарочно се държеше нахакано. Десният му ръкав беше навит до лакътя, другия бе спуснат, за да прикрива обезобразената му ръка. Нямах повод да се страхувам, че под ръкава е скрит пистолет — ръката, която бях видял, не можеше да държи оръжие.
— Благодаря, че ми отделихте време, доктор Колифийлд.
Той се загледа във високия чинар, въздъхна и промълви:
— За съжаление разполагам с прекалено много време. Приберете оръжието, което си въобразявате, че криете, и влезте.
Побутнах портата, която се оказа отключена, прекосих двора, качих се на верандата; преди да вляза в къщата, забелязах върху списанията копие от бюлетина на Центъра по заразни болести „Статистика на заболеваемостта и смъртността“ — задължително четиво за всеки патолог.
Седяхме до голямата маса в трапезарията. Набързо бях обяснил на Колифийлд каква е целта на посещението ми.
— Имате право — промълви той. — Смятах, че през първия работен ден само ще се запозная с колегите, ще се ориентирам в обстановката, така да се каже. Най-неочаквано доктор Пелтиър предложи да я заместя. Разбира се, приех.
Доктор Алегзандър Колифийлд въобще не приличаше на безумец. Не се блещеше, не дърдореше несвързано, нито пък създаваше впечатлението, че е хладнокръвен и пресметлив сериен убиец. На масичките в къщата му бяха натрупани справочници по медицина вместо ножове. Стените не бяха изпръскани с кръв и окичени със снимки на Клеър — тук-там висяха рамкирани черно-бели фотографии на планински пейзажи. На канапето забелязах готварска книга за нискокалорични ястия, която някак си ми вдъхна спокойствие — едва ли убиец, жадуващ за отмъщение, ще се интересува от нивото на холестерола си. Накратко, доктор Колифийлд изглеждаше като всеки средностатистически американец.
— Подозирахте ли, че Клеър ще ви възложи аутопсията?
— Не. Притесних се, окото ми започна да играе. Исках да се представя отлично — от това зависеше бъдещата ми кариера. Притеснявах се, че ще ме наблюдава доктор Пелтиър, която е светило в медицинските кръгове. Чел бях всичките й статии, присъствал бях на всички симпозиуми, в които тя участваше. По-късно научих, че това е неин обичаен похват, за да покаже на новия си асистент, че вярва в способностите му.