Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Достигнах повърхността, започнах да изплювам погълнатата вода и се устремих към брега. Катранът не загасва лесно, така че факелът ми все още гореше. Бях се оказал отново в централната пещера с подземната река. Взех факела, прекосих реката при един праг и преминах отново на отсрещната страна. Мина известно време, докато открия тъмния отвор, от който бях излетял.
— Нищо ми няма! — изкрещях с все сили. — Не виждам никъде княза, но ще го открия!
Започнах внимателно да оглеждам брега, търсейки по него влажни следи от стъпките на княза. Никак не ми се щеше да си представя, че е паднал върху главата си или е улучил някакъв подводен камък. Един странен звук ме накара рязко да се извърна и да стисна дръжката на брадвата си.
Всъщност, нямаше на какво да се учудвам. Това беше полетът на Господаря Ли. Плесна се в реката със звука, издаван от приводняващите се корморани. Последва го Утринната скръб, която кацна като лебед. Лунното момче нямаше как да не придаде изящество на всяко свое движение, така че подобно на обигран оперен танцьор направи пирует във въздуха и краката му разрязаха водата като остър нож. Помогнах им да се измъкнат от реката, след това събрах факлите им и ги запалих от моя.
— Велики Буда, какво удоволствие! — извика Господарят Ли, докато се опитваше да прочисти ушите си от вода. — Ако някой успее да го възпроизведе на някакъв градски панаир, само след месец ще стане мандарин.
— Мандарин ли? Направо император! — възрази Лунното момче.
— Само се надявам и князът да е изпитал подобно удоволствие — рече сериозно Утринната скръб.
Господарят Ли, който междувременно бе започнал да търси нещо, го откри. На стената, където се намираше изходът от комина, бяха закрепени древни железни скоби.
— Природата не създава такива гладки тунели и някой безспорно ще да й е помогнал — каза. — Реката очевидно е била използвана за пренасянето на тежки товари дотук. Сетне са били издигани до отвора и с помощта на шейни са били пренасяни до по-горните етажи на гробницата. Някъде наблизо би трябвало да има и стълбище.
Открихме го много скоро. Господарят Ли искаше единствено да се увери, че има и стъпала, в случай, че ни потрябват. След това продължихме да търсим княз Лю Пао. Обиколихме целия бряг и тъкмо щяхме да преминем на отсрещния, когато острият поглед на Утринната скръб зърна нещо, което бяхме пропуснали. Беше малък червен пискюл.
— Такива пискюли имаше на туниката на княза — каза възбудено.
След още шестдесет или седемдесет стъпки нагоре по течението открихме още един пискюл.
— Хванали са го — отсече Господарят Ли. — Ако беше свободен, щеше да изреве като Вола, а и щеше да открие и стълбището. Трябва да предположим, че е бил пленен от нашите приятели със смешните дрехи, но че е бил достатъчно съобразителен, за да остави следа.
На равни интервали продължихме да откриваме още пискюли. След това те внезапно свършиха. Върнахме са малко назад и не след дълго открихме страничен тунел, чийто вход, скрит зад една скала, бе почти незабележим. Точно до него лежеше още един пискюл. Господарят Ли ни даде знак да спрем. Погледът му не изрази нищо, докато оглеждаше входа на тунела. Виждаха се древни дървени подпори, а пък пода бе буквално осеян с камъни, паднали от тавана. Това бе смъртоносен капан и князът едва ли щеше да влезе вътре по своя воля. Гласът на Господаря Ли премина в шепот.
— Лунно момче, това е по твоята част. Нищо чудно нейде тук да се спотаяват някои зле възпитани господа. Ще ми се да не влизаме вътре, но те да останат с впечатлението, че сме го направили.
Лунното момче кимна утвърдително. Седна до входа, свали си сандалите и положи така своето копие, че да може да стърже с него стената.
— Тихо! — прошепна Господарят Ли. Само дето не беше Господарят Ли, а Лунното момче, което възпроизвеждаше гласа му. Сандалите в ръцете му започнаха да се движат и чухме как четири чифта крака проникват в тунела.