Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Какво правиш с всички тия плодове? — попита Тривайз. — Не можеш да ги изядеш самичко.
— Изобщо не бих си и помислил. Не обичам кой знае колко да ям плодове. Използвам ги за търговия с други имения.
— Срещу какво?
— Главно минерали. На моето нямам никакви мини, които дори да си заслужават да ги споменеш. Освен това разменям плодовете за онова, което е необходимо, за да поддържам здравословен екологичен баланс. В имението си разполагам с богат животински и растителен живот.
— Обзалагам се, че и за него се грижат роботите — рече Тривайз.
— Да. И то много добре.
— Всичко заради един соларианец.
— Всичко заради имението и неговите екологични стандарти. Така се получава, че аз съм единственият, който посещава различните части на владенията си — когато реша — но това си е част от моята абсолютна свобода.
— Предполагам, че другите — намеси се Пелорат, — другите соларианци, искам да кажа, също поддържат местния екологичен баланс и имат например блатисти земи или планински области, или пък крайбрежни имения.
— Аз също предполагам — рече Бандър. — С подобни неща се занимаваме на конференциите, които понякога световните дела правят необходими.
— Колко често ви се налага да се събирате? — попита Тривайз. (В момента минаваха по един доста тесен коридор без никакви стаи отстрани. Съветникът реши, че той може би е прокаран през област, в която не е било лесно да се построи нещо по-широко, така че служи само като свързващо звено между две крила).
— Прекалено често. Почти не минава месец, през който да не се налага да прекарвам известно време на конференция с някой от комитетите, чийто член съм. Все пак макар и да нямам планини или блата, моите овощни градини, моите рибарници и моите ботанически оранжерии са най-добрите в света.
— Но, скъпи ми приятелю — обади се Пелорат, — исках да река, Бандър, струва ми се, че ти никога не напускаш своето имение, за да посещаваш чуждите…
— Разбира се, че не — сряза го то с израз на гневно възмущение.
— Аз само казах, че така ми се струва — меко отвърна Пелорат. — Обаче в такъв случай как можеш да си сигурен, че твоите са най-добрите, след като не си проучвал или дори виждал останалите?
— Защото — заяви Бандър — мога да извлека информация от търсенето на моите продукти в търговията между именията.
— Ами промишлеността? — намеси се Тривайз.
— В някои имения се произвеждат инструменти и машини — поясни то. — Както вече споменах, в моето правим топлопроводящи пръти, но те са доста прости.
— И роботи, разбира се.
— Тук-там, да. През цялата история Солария е била водеща в Галактиката по отношение на находчивостта и изтънчеността при проектирането на роботите.
— Предполагам също и в момента — каза Тривайз, като внимаваше интонацията му да оформи от забележката твърдение, а не въпрос.
— В момента ли? — запита Бандър. — Че с кого има да се състезаваме в момента? В днешно време единствено Солария произвежда роботи. Вашите светове не ги правят, ако вярно тълкувам онова, което чувам по хипервълните.
— Ами другите космонитски светове?
— Казах ви, че те вече не съществуват.
— Въобще?
— Не мисля, че някъде другаде освен на Солария има жив космонит.
— Тогава никой ли не знае местонахождението на Земята?
— Защо пък някой ще иска да знае къде…
Пелорат го прекъсна:
— Аз искам да зная. Това е по моята специалност.
— В такъв случай — невъзмутимо рече Бандър — ще ти се наложи да изучаваш нещо друго. Аз не знам нищо за местонахождението на Земята, нито пък съм чувал за някого, който да го знае, пък и не бих дал дори парче роботски метал, за да разбера.
Колата спря и за момент Тривайз помисли, че то се е обидило. Спирането обаче бе плавно, а след като слезе и махна на другите да сторят същото, Бандър изглежда все още продължаваше да се забавлява.
Осветлението в стаята, където влязоха, бе слабо, дори и след като соларианецът го усили с познатия жест. После ги поведе към един страничен коридор, край чиито две стени имаше по-малки помещения. Във всяко от тях стояха по една или две богато украсени вази, до които се забелязваха приличащи на прожекционни апарати предмети.