Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
— … не те очаква нищо добро, ако ми кажеш, че го няма, защото дяволски добре знам, че е тук. Изпратил съм шпиони да наблюдават къщата денонощно и да ме информират за пристигането му, така че се махни от пътя ми, Джон!
Мегън зави по коридора, водещ към кабинета на съпруга й точно навреме, за да види как Девлин отваря вратата и да чуе как пита меко:
— Мен ли търсиш, Фреди?
— Значи най-после престана да се криеш, а? — разярено извика Фредерик Ричардсън. — И къде, по дяволите, беше, Дев, та никой от проклетите преследвачи, които пратих по петите ти, не можа да те открие? В Америка?
— Би трябвало да ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш, че не бих се подложил отново на кошмара на морската болест за нищо на света — дори и за да спася скапаната ти кожа.
— Моята кожа? — възкликна маркиз Хемпдън с очевидно възмущение. — Да не забравяме кой кого смята да застреля.
— В такъв случай, носиш ли си пистолета? — Девлин продължаваше да демонстрира подчертана липса на интерес към проблема, което караше Мегън да изпитва подчертана тревога.
— Да, за бога… Трябва да е някъде тук…
Докато Фреди претърсваше джобовете си, Девлин пристъпи напред и го цапардоса толкова внезапно и силно, че маркизът се просна на земята.
— Струва ми се ти го дължах — каза Девлин и в тона му най-после се долови някакво чувство, в случая — задоволство.
— Как не!
— Как да! И нямам предвид оня жалък удар, който ми нанесе с юмрук. Не можеш дори да си представиш какво ми костваха обвиненията на сестра ти и твоят тъпоумен инат. Ако не беше проклетият ти нрав, ако не трябваше да мине малко време, за да се укротиш, никога нямаше да отида в Девъншър. Ти си виновен, задето сега съм толкова нещастен. Хиляди благодарности! — И след като вече бе демонстрирал предостатъчно чувства, Девлин се върна в кабинета, като затръшна вратата зад гърба си.
— Какво, по дяволите, искаше да каже? — попита Фреди, като се изправи на крака.
— Не бих могъл да знам, милорд — отвърна Джон, но си позволи да изкаже предположение: — Може би има предвид затрудненията, които изпитва във връзка с приспособяването си към семейния начин на живот.
— Семеен начин на живот? — шокирано възкликна Фреди.
— Семеен?! Не е възможно!
— Уверявам ви, че…
Фреди не дочака икономът да довърши. Вместо това връхлетя в кабинета на Девлин без дори да почука. Мегън, от своя страна, се обърна и се отдалечи незабелязано, изпаднала в ужас. Значи на съвестта й тежеше не само провалянето на живота на Девлин. Току-що бе узнала, че освен това го е направила нещастен.
— Как смееш да се жениш за друга, когато сестра ми…
— Е лъжкиня, Фреди — рязко го прекъсна Девлин, който тъкмо си сипваше в една чаша солидно количество бренди. — Кога най-после дебелата ти глава ще го проумее? Мили боже, минаха вече два месеца! — Той явно размисли, защото остави чашата и взе бутилката със себе си на бюрото. — Сабрина още ли не си е признала?
— Какво да си признае? — извика Фреди, зачервен от гняв.
— Тя продължава да твърди, че си я прелъстил.
— Защо тази малка… От Дъчи разбрах, че още не се е омъжила. Ако ми кажеш, че си чакал да се появя и да проявя почтеност, мисля, че отново ще те ударя.
Фреди трепна, потърка челюстта си и се отпусна в едно от креслата срещу бюрото на Девлин.
— По-добре недей. Не, не съм чакал това. Дори й намерих жених. Карлтън е затънал до гуша в дългове и затова на драго сърце се съгласи да се ожени за нея. Сватбата щеше да се състои в тесен кръг другата седмица.
— Щеше?
— Миналата седмица тя пометна и затова отмени годежа.
— Пометна ли? — Девлин се намръщи. — Значи наистина е била… Почакай, Фреди — каза той подозрително. — Ти видя ли как стана това или тя просто ти каза, че е пометнала?
— Хм, в действителност тя ми го каза, но беше много разстроена по този повод.
— Те всички владеят до съвършенство изкуството да плачат за щяло и нещяло. Още ли не си го разбрал?
— Не ставай циничен, дяволите да те вземат — възнегодува Фреди. — Нямам причина да се съмнявам в нея, Дев.
— Освен тази, че аз съм най-добрият ти приятел и че ти казах, че никога не съм я докосвал.
— Проклятие, тя ми е сестра. Ти какво би направил на мое място?
— Нямаше да повярвам толкова прибързано на една отявлена и изпечена мошеничка, каквато, както дяволски добре знаеш, е Сабрина. И щях да имам малко повече вяра в приятеля си, който няма навика да прелъстява невинни девици… по-точно нямаше — измърмори накрая под носа си Девлин.
Фреди скочи на крака.
— Чух те. Кого още си прелъстил?
— Нямах предвид проклетата ти сестра, на която, между другото, ще извия врата, ако само ми се мерне пред очите. А ти… Най-сериозно обмислям дали да не пратя моите секунданти при теб.