Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
— Настоявам да ми го докажеш — каза той накрая, при това съвсем не нежно. — Кървиш ли още?
Мегън се изчерви. И за миг не й бе хрумвало, че Девлин може да се усъмни в думите й. За щастие, той не видя това, защото лицето й все още беше скрито в дланите й.
Но тя бързо се опомни и реши да импровизира.
— Не, това се случи още на връщане от Шотландия. Не ти казах по-рано, защото… защото бях изпаднала в шок. Нима си толкова нечувствителен, че дори не си забелязал?
— Ти беше необичайно… притихнала.
Хубаво обяснение на пълната й липса на настроение. Но бе произнесено толкова сухо, че Мегън разбра: нещо не беше наред. Девлин или не й вярваше, или… Възможно ли бе да си мисли, че го е лъгала от самото начало, че не е имало никакво бебе и следователно — никаква причина да се женят?
— Защо ме тормозиш? — попита тя. — Не виждаш ли, че съм нещастна?
— Странно, а аз си мислех, че изпитваш облекчение.
Мегън зяпна слисано, защото бе повече от явно за какво намекваше той, и вдигна глава, за да го изгледа сърдито.
— Аз исках това дете!
— Не, не го искаше.
— Не ми казвай, че не съм го искала, когато го исках!
Истеричният й тон го накара да въздъхне.
— Мегън, очевидно не е имало никакво бебе. Било е грешка.
— Не измествай въпроса.
— Ще си имаме други.
— Не, няма! — Сега вече наистина имаше повод да заплаче и сълзите не закъсняха да рукнат от очите й.
Изражението му моментално се промени от обидено в искрено загрижено.
— Мегън…
— Не ме докосвай! — възкликна Мегън, когато той протегна ръце и я придърпа без усилия към гърдите си.
— Мегън, недей… Моля те.
— Мразя те — извика тя, притиснала лице до шията му, и стисна в юмруци халата му. — Ти изобщо не знаеш какво искам. Преди може и да не съм искала това бебе, но сега го искам. — Дори не забеляза, че бе престанала да говори в минало време.
— Извинявай. Кажи ми какво мога да направя, за да ти помогна.
— Нищо. Нищо не можеш да напра… Прегърни ме, Девлин. — Мегън изумено почувства как опитите му да я утеши постепенно преминават от несръчно потупване по гърба в едва ли не болезнена прегръдка. И тя безсрамно се възползва от това, защото съзнаваше, че той вероятно никога повече нямаше да я държи в обятията си, и защото отчаяно копнееше да остане в тези обятия колкото може по-дълго, макар и за последен път.
Когато тихият му, ласкав шепот се превърна в целувки по слепоочията й, по челото й, по мокрите й бузи, Мегън разбра, че сега вече наистина се възползва от ситуацията, но не я беше грижа. Само още малко. Никога повече нямаше да иска нищичко от него.
Но внезапно тя почувства вкуса на собствените си сълзи — беше я докоснал с устни неволно, но веднага след това го стори още веднъж и още веднъж, и когато Мегън не се възпротиви, Девлин се престраши наистина да я целуне. Тя стисна халата му още по-здраво, за да не би да му хрумне да се опомни и да я отблъсне. Но той не направи нищо подобно. Напротив, плъзна език дълбоко в устата й с гърлен стон, който заглуши стона, изтръгнал се от собствените й гърди.
Ураганът от усещания, които Девлин успяваше с такава лекота да предизвика у нея, се разбушува отново, по-силен от всякога след толкова дълго затишие. Мегън забрави за плана си, забрави, че би трябвало да е дълбоко покрусена. Грижите бяха престанали да съществуват, способността й да разсъждава се бе изпарила. Цялото й внимание беше съсредоточено върху неизмеримото удоволствие, което изпитваше.
И което бе може би единственото нещо, на което обърна внимание. Внезапно усети, че лежи върху нещо меко. Преди малко бе напълно облечена; сега вече не беше. Но тя осъзна всичко това едва когато почувства горещия допир на тялото му върху своето, и то го осъзна съвсем смътно, защото през цялото време Девлин продължаваше да я обсипва с тези магически, опияняващи целувки, които не й позволяваха да мисли.
Ръцете му — до преди малко само утешаващи — се бяха превърнали в жарки главни, които разпалваха огньове навред, където я докосваха. А те я докосваха навсякъде — нежни, възбуждащи, предизвикващи тръпки на наслада по шията й, по гърдите й, по корема й…и най-после по мястото, което се бе превърнало в център на цялата й вселена, мястото, което болезнено жадуваше за неговия допир.
И той не я разочарова. Пръстите му се плъзнаха дълбоко в нея, изтръгвайки от гърдите й въздишка, сетне стон, сетне отново въздишка, и събуждайки у нея копнеж — огнен, неустоим копнеж, който Девлин разпозна безпогрешно. Точно в мига, в който Мегън бе сигурна, че няма да издържи повече, той проникна дълбоко в нея и цялото й същество бе погълнато от огромна, болезнено-сладка вълна. Но не се свърши с това. Тръпки на шеметно удоволствие продължиха да пробягват по тялото й, докато самият Девлин не достигна до оргазъм. Дори после, когато той притихна до нея, тя все още беше като омагьосана и тъй сладостно премаляла, че не бе в състояние да мисли за нищо друго, освен за това как да съхрани още малко това невероятно усещане. Ех, ако и първия път всичко беше толкова… Първия път ли?