Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
Беше така разтревожена, че Мегън побърза да я увери:
— От розовото ми излизат лунички.
Възрастната дама ококори очи.
— Не знаех, че подобно нещо е възможно.
— Не е.
— Ама че си дявол — засмя се Дъчи.
Но сега беше ред на Мегън да се разтревожи.
— Това ще бъде проблем, нали? Косата ми, искам да кажа. Девлин я нарича „ужасяващо червена“. Веднъж ми каза, че дукът — имал е предвид себе си, но тогава не знаех това — не би се появил на обществено място с червенокоса жена. Струва ми се, че точните му думи бяха „жена с възможно най-немодерния цвят коса“.
Дъчи въздъхна. Любовта, изглежда, бе превърнала внука й в пълно магаре.
— Нищо й няма на косата ти, дете. Аз я намирам за невероятно хубава и нито за миг не се съмнявам, че Девлин също смята така. Ако ти е казал обратното, вероятно е искал да те ядоса. Обзалагам се, че ако му съобщя, че възнамеряваш да я боядисаш, той ще ти забрани.
— Идеята не е толкова лоша.
— Тогава ще му кажа.
— Не, имах предвид, да я боядисам.
— Да не си посмяла — скара й се Дъчи. — Нямаш никакво основание да го правиш и ти го знаеш.
Мегън не се и опита да отрича.
— Но той би бил щастлив, нали?
— Единственият начин да го направиш щастлив е да му кажеш, че го обичаш.
— Какво?
Дъчи си беше обещала да не се меси, затова сви рамене.
— Нищо, просто една малка идея.
Но вътрешното „аз“ на Мегън бе достигнало до същата малка идея.
И тъй, защо не му кажеш, че го обичаш?
Много добре знаеш защо. Той ще ми се изсмее и аз никога няма да му го простя.
Знаеш, че старият Девлин би могъл и да се изсмее, но новият Девлин би…
Да? Какво би?
Не знам.
И аз не знам, но няма и да се опитвам да разбера.
Хм, но нещо все пак трябва да се направи. Би могла като начало да предложиш примирие в спалнята и да видиш до къде ще доведе това.
Ще обмисля предложението ти.
Защо вместо да го обмисляш просто не го направиш?
Лесно ти е да го кажеш. Не си ти тази, която рискува отново да бъде отблъсната.
Но не съм и страхливка, а едната от двете ни със сигурност е. Или може би сегашното положение на нещата ти харесва?
Мегън въздъхна. Наистина се чувстваше ужасно, когато съвестта й беше права.
Два дни след пристигането на съпругата му в лондонската къща на Сейнт Джеймз, Девлин нахълта в тоалетната й стая точно когато Мегън се приготвяше за вечеря. Внезапната му поява стресна камериерката й толкова много, че момичето побягна без да дочака да бъде отпратено.
Мегън остана не по-малко стресната, особено когато съпругът й без всякакви предисловия и с подчертано повелителен тон заяви:
— Не можеш да си боядисаш косата.
Беше забравила за намерението на Дъчи да му каже за това. И очевидно бе сторила добре, като не прие предложения облог. Но за пръв път виждаше Девлин от пристигането си в Лондон — той излизаше и се прибираше по никое време, погълнат от разнородните си дела — и съвестта й не й позволи да отстъпи от най-новото си решение да погребе своята гневливост и да очарова съпруга си, да го накара да я хареса.
Затова тя го дари с прелестна усмивка и си позволи само да му напомни меко:
— Но ти не харесваш косата ми.
Усмивката й — неочаквана и подозрителна — го обезоръжи напълно.
— Постепенно се привързах към нея — измърмори той недоволно.
— Но тя не е модерна.
Фактът, че го замеряше със собствените му камъни, го вбеси.
— Дукеса Ротстън сама създава модата. Няма нужда да подражава на никого.
— Но аз не бих искала да се чувстваш неудобно пред хората заради мен. Освен това, цветът на косата ми е напълно неподходящ за розовата бална рокля, която си поръчах.
— О, господи!
Мегън се направи, че не го е чула.
— Черна, струва ми се. Да, черна. В края на краищата, руси жени се срещат под път и над път — всички толкова са се пристрастили към този цвят.
— Ако боядисаш и един кичур от тази красива коса, ще те преметна отново през коленете си, а ти дяволски добре знаеш, че това не е празна заплаха!
— Добре, както кажеш, Девлин.
— Говоря сериозно, Мегън — предупреди я той, изпълнен с недоверие към безропотното й подчинение.
— Знам.
Тя го обърка окончателно, като му се усмихна отново. Беше се приготвил за кавга. След последната им среща изпитваше нужда от кавга. Но Мегън не му даваше възможност да се скара с нея и изобщо не се държеше като онази Мегън, която Девлин познаваше.