Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Тридесет и шест — каза Робърт.
— Отлично! Имам аванс — отговори Паганел. — Ще спомена, между другото, Ейр и Лайхарт, които обходили част от страната в 1840 и 1841 година; Стърт в 1845 година; братята Грегъри и Хелпман в 1846 година в Западна Австралия; Кенеди в 1847 година по реката Виктория и в 1848 година в Северна Австралия; Грегъри в 1852 година, Остин в 1854 година; пак братята Грегъри от 1855 до 1858 година в северозападната част на материка; Бабедж от езерото Торенс до езерото Ейр и стигам най-сетне до един много известен в австралийските летописи пътешественик — Стюарт, който предприел три пъти смели пътувания през континента. Първата му експедиция във вътрешността е от 1860 година. Ако искате, по-късно ще ви разправя как Австралия е била премината четири пъти от юг на север. Днес ще се огранича само да довърша този дълъг списък и за периода от 1860 до 1862 година ще добавя към имената на изброените смели труженици на науката и имената на братята Демпстер, Клерксон и Харпър, на Бърке и Уйлс, на Нейлсън, на Уокър, Ландсборо, Маккинлей, Хоувит…
— Петдесет и шест! — провикна се Робърт.
— Добре, майоре — продължи Паганел, — добре ще ви натоваря, защото не съм споменал нито Дъперей, нито Бугенвил, нито Фитц Рой, нито Уйкам, ни Стокс…
— Достатъчно — каза майорът, смазан от множеството имена.
— Нито Перу, нито Куой — продължаваше Паганел, засилил се като експресен влак, — нито Бенет, нито Кънингам, нито Нътчел, нито Тиер…
— Милост!
— Нито Диксън, нито Стрелески, нито Рейд, нито Уйлкс, нито Мичел…
— Спрете, Паганел — каза Гленарван, който се смееше от все сърце, — недейте доубива нещастния Мак Набс. Бъдете великодушен! Той се признава за победен.
— А карабината му? — запита географът с тържествуващ вид.
— Ваша е, Паганел — отговори майорът, — и съжалявам много за нея. Но вие имате памет да спечелите цял артилерийски музей.
— Не е възможно да се познава по-добре Австралия — каза леди Елена. — И най-малкото име, и най-малкият факт…
— Охо! И най-малкият факт! — поклати глава майорът.
— Какво! Какво, Мак Набс? — провикна се Паганел.
— Казвам, че може би не познавате всички подробности по откриването на Австралия.
— Например? — запита високомерно Паганел.
— Ако ви посоча някоя подробност, която не знаете, ще ми върнете ли карабината? — запита Мак Набс.
— Веднага, майоре.
— Спазарихме ли се?
— Спазарихме се.
— Добре. Знаете ли, Паганел, защо Австралия не принадлежи на Франция?
— Но, струва ми се…
— Или поне как обясняват англичаните това?
— Не, майоре — отговори Паганел обидено.
— Чисто и просто защото капитан Боден, който при това не е бил срамежлив, в 1802 година се изплашил толкова много от крякането на австралийските жаби, че бързо вдигнал котва и избягал, за да не се върне вече никога.
— Какво! — провикна се ученият. — Така се говори в Англия? Но това е злобна шега!
— Признавам, че е много злобна — отговори майорът, — но тя е историческа в Обединеното кралство.
— Това е недостойно! — провикна се патриотичният географ. — И това сериозно ли се говори?
— Принуден съм да го призная, драги Паганел — отговори Гленарван посред всеобщ смях. — Как! Вие не знаехте тази подробност?
— Разбира се, че не, и протестирам! Впрочем англичаните ни наричат „хора, които ядат жаби“, а обикновено не се изпитва страх от онова, което ядеш.
— И все пак това се говори, Паганел! — отговори със скромна усмивка майорът.
Ето как знаменитата карабина „Пърдей Мур и Диксън“ остана собственост на майор Мак Набс.
Глава V
ГНЕВЪТ НА ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН
Два дни след този разговор Джон Манглс направи по обяд своите измервания и съобщи, че „Дънкан“ се намира на 113° 37 източна дължина. Пътниците погледнаха корабната карта и видяха със задоволство, че от нос Бернули ги отделят само пет градуса. Между този нос и крайната точка на нос Антрекасто австралийският бряг описва една дъга, чиито краища опъва като тетива на лък тридесет и седмият паралел. Ако „Дънкан“ се насочеше на север към екватора, той щеше да стигне скоро до нос Чатам, от който отстоеше иа сто и двадесет мили, В момента той плаваше в оная част на Индийския океан, която мие австралийския материк.