Децата на капитан Грант

— Има ли някаква опасност? — успя все пак да му каже тя в момент на леко затишие.

— Никаква, госпожо — отговори Джон Манглс, — но нито вие, нито мис Грант можете да останете на палубата.

Леди Гленарван и мис Грант не се противопоставиха на тая заповед, която приличаше по-скоро на молба, и слязоха в каюткомпанията в момента, когато една вълна връхлетя върху кърмовата част на кораба и стъклата на люковете задрънчаха в рамките си. Яростта на вятъра се беше удвоила. Мачтите се огъваха под натиска на платната и яхтата сякаш се изправяше над вълните.

— Свий предното платно! — изкомандува Джон Манглс. — Долу първото долно и стърчилните платна!

Моряците изтичаха по местата си, въжетата бяха отслабени, повдигачите бяха отдадени и стърчилните платна спуснати с шум, който заглуши дори бурята, а „Дънкан“, чийто комин из-ригваше кълба черен дим, биеше неравномерно морето с перките на витлото си, които понякога излизаха над водата.

Гленарван, майорът, Паганел и Робърт съзерцаваха с примесен с ужас възторг борбата на „Дънкан“ с вълните. Те бяха се заловили здраво за мрежите на фалшборда, без да могат да разменят нито дума, и наблюдаваха ятата буревестници, тия злокобни птици, които се забавляваха всред развихрената буря.

В този момент се чу пронизително свистене, което заглуши шума на урагана. Парата започна да излиза със страшна сила, но не от пароотводната тръба, а през клапите на котела. Прозвуча и сирената с необичайна мощ. Яхтата се наклони силно и Уйлсън, който беше на кормилото, бе повален от внезапното силно извиване на кърмата. „Дънкан“ бе застанал напречно на вълните и не можеше да бъде управляван.

— Какво има? — извика Джон Манглс и се втурна към мостика.

— Корабът се накланя! — отговори Том Остин.

— Да не би да е откачено кормилото?

— Машината, машината! — крещеше механикът.

Джон се спусна към машината и стремглаво слезе по стълбите. Гъст облак пара изпълваше помещението. Буталата бяха запрели в цилиндрите. Лостовете не предаваха никакво движение на коленчатата ос. В този момент механикът, като видя, че усилията им са напразни и опасявайки се за котела, затвори достъпа на парата към машината и я изпусна през пароотводната тръба.

— Какво се случи? — запита комендантът.

— Витлото е изкривено или е заклещено — отговори механикът. — Не работи.

— Какво? Не възможно ли е да се оправи?

— Невъзможно.

Не беше момент да се тьрси как да премахнат повредата. Налице беше неоспоримият факт, че витлото не действува и че парата, която бездействуваше, бе изхвърчала през клапите. На Джон не оставаше друго, освен да прибегне към платната и да потърси помощта на вятъра, който се бе оказал неговият най-опасен неприятел.

Той се изкачи на палубата, описа с няколко думи на Гленарван положението и настоя пред него да отиде с другите пътници в каюткомпанията. Гленарван искаше да остане на палубата.