Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Мери Грант и Робърт не можеха да гледат спокойно вълните, по които вероятно се е носела „Британия“ няколко дни преди потъването си. Тук може би капитан Грант с повреден кораб, с намален екипаж се е борил срещу опасните урагани на Индийския океан, съзнавайки, че корабът му се носи с неудържима сила към брега. Джон Манглс показваше на девойката отбелязаните на корабната карта течения и й обясняваше постоянното им направление. Едно от тях пресича Индийския океан и се насочва към австралийския материк. Неговото действие се чувствува по цялото протежение от запад до изток не само в Тихия, но и в Атлантическия океан. „Британия“, загубила мачтите си и лишена от кормило, с други думи, обезоръжена срещу яростта на небето и морето, е била отнесена към брега и там се е разбила.
Тук обаче се появи едно затруднение. Последните новини от капитан Грант, според „Морски и търговски вестник“, бяха от Калао от 30 май 1862 година. Как на 7 юни, осем дни след като е напуснала бреговете на Перу, „Британия“ е могла да бъде в Индийския океан? Паганел, запитан по този въпрос, даде доста правдоподобно обяснение, което би задоволило и най-придирчивите.
Това стана на 12 декември вечерта, шест дни след като напуснаха остров Амстердам. Лорд и леди Гленарван, Робърт и Мери Грант, капитан Джон, Мак Набс и Паганел разговаряха на задния дек. Както обикновено, говореха за „Британия“, която не излизаше от мисълта на всички. Затруднението, за което говорихме, бе споменато случайно, но веднага помрачи надеждите на пътешествениците.
При неочакваната забележка на Гленарван Паганел вдигна бързо глава. После, без да отговори, отиде да вземе документа. Когато се върна, той само сви рамене, като човек засрамен, че е могъл да се замисли дори за миг над такава „дреболия“.
— Добре, драги ми приятелю — каза Гленарван, — но дайте ни поне някакъв отговор.
— Не — отговори Паганел, — ще задам само един въпрос и то на капитан Джон.
— Говорете, господин Паганел — каза Джон Манглс.
— Един бързоходен кораб може ли да измине за един месец по Тихия океан разстоянието от Америка до Австралия?
— Да, ако минава по двеста мили за двадесет и четири часа.
— Тази скорост изключителна ли е?
— Не. Някои бързоходни платноходи често пътуват с по-голяма скорост.
— Е добре — поде Паганел, — вместо да четем върху документа 7 юни, предположете, че морето е изличило една цифра от тази дата и прочетете „17 юни“ или „27 юни“. Така всичко се обяснява.
— Наистина — отговори леди Елена — от 31 май до 27 юни…
— Капитан Грант е могъл да прекоси Тихия океан и да се озове в Индийския океан.
Това заключение на Паганел бе посрещнато с чувство на истинско облекчение.
— Още един изяснен въпрос! — каза Гленарван. — И то пак благодарение на нашия приятел. Не ни остава друго, освен да стигнем Австралия и да потърсим на западния й бряг следи от „Британия“.
— Или на източния й бряг — каза Джон Манглс.
— Наистина имате право, Джон. В документа нищо не сочи, че катастрофата е станала в западното крайбрежие, а не в източното. Нашите издирвания трябва да се насочат към двете точки, в които Австралия е пресечена от тридесет и седмия паралел.
— Значи, милорде — каза девойката, — по този въпрос има още съмнение.
— О! Не, мис — побърза да отговори Джон Манглс, който искаше да разсее опасенията на Мери Грант. — Негова светлост навярно ще се съгласи, че ако капитан Грант е слязъл на източния бряг на Австралия, той веднага е щял да намери помощ и подкрепа. Целият този бряг е, така да се каже, английски и е населен с колониста. Екипажът на „Британия“ е щял да срещне сънародници още на първите десет мили.
— Добре, капитан Джон — отвърна Паганел. — Присъединявам се към вашето мнение. На източния бряг, в залива Туфолд, в град Еден, Хари Грант щеше да намери не само убежище в някоя английска колония, но също и превоз да се върне в Европа.
— Следователно — каза леди Елена — корабокрушенците не са намерили същите възможности в тази част на Австралия, към която ни води „Дънкан“?