Дарове на любовта
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Макасчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дарове на любовта». Краткое содержание книги:
Но Керълайн усещаше, че нищо не е наред. Джейсън Коол може да се е срещнал с Лоурънс единствено за да открие доказателства за неговата обич към дъщеря му. Тогава какво повече би могло да се иска от него?
— Нищо не разбирам — въздъхна тя.
— Е, вече всичко свърши — каза Лоурънс с примирение. — Трябва да проверя как е кобилката.
— Добре.
Керълайн знаеше, че Лоурънс ще провери раните, ще смени превръзките и ще бие още една инжекция с антибиотици. Нямаше да откаже помощта й, но и не се нуждаеше от нея. А и искаше да остане в къщата, в случай че Коол реши да се обади, защото дълбоко в него, така както и в нея, нещо му подсказваше, че не всичко е свършило.
Имаше и още нещо. Трябваше да има…
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
— Добро утро — поздрави Джейсън женствения вариант на малкото момиченце, чиито фотографии току-що бе разглеждал.
Къдриците на Холи бяха обрамчили лицето й с недокоснат от времето златист цвят. А очите? Те бяха изгубили завинаги игривата си невинност, но в тях искряха увереност и радост.
Джейсън трябваше да поговори с нея насаме, което означаваше в една от техните стаи.
— Може ли да вляза?
— Разбира се.
Холи вероятно го бе очаквала. Камериерките още не бяха минавали по стаите, но леглото й бе прилежно оправено. На балкона с изглед към водопадите имаше кръгла дъбова масичка и столове. На масата лежеше отворен нейният бележник и няколко химикалки.
— Пишеше ли? — Джейсън знаеше точно докъде е стигнала в новата си книга. Прочиташе всяка дума малко след нейното написване и се вълнуваше от сюжета.
— Не. Просто си седях и наблюдавах небето, облаците, планината и водопада.
— И си мислеше за хубави неща?
— Да — каза тя и го изгледа е красноречив поглед, в който се четеше: „Мислех за теб“.
Джейсън бе мечтал за този момент, когато тя наистина ще повярва в магията на тяхната любов. Беше прекрасно и… нетрайно. Приличаше на разкошен пясъчен замък на брега на морето, който бурните вълни заплашваха да пометат и да не оставят и следа от него. Джейсън знаеше, че тези вълни можеха да се надигнат безпричинно в сърцето на Холи, за да й напомнят колко краткотрайно е щастието, несъздадено от нейното надарено перо.
Копнееше да се възползва от момента, да я прегърне и обича докато не успокои завинаги вълните на страха в нея, но знаеше, че разсъждава като егоист. С усмивка, която обещаваше да има и следващ път, той стопи магията, отмествайки поглед към водопада, който се изливаше с грохот в бездната под тях.
— Исках да те попитам нещо — заговори той на разпенените води, съзнавайки каква буря развихря в жената, която обича. Отговор не последва и той се обърна към нея. Смелостта, с която признаваше желанието си да получи неговата любов, бе отстъпила място на несигурност. — Има нещо, което ме притеснява.
— Да?
— Когато ми разказваше за живота си, за онази снеговита нощ и за смъртта на твоето семейство, ти спомена, че баща ти е убит във Виетнам. Но никога не си ми разказвала нищо за него. Помниш ли го?
Джейсън искаше да бъде колкото е възможно по-сигурен, че и бащата, и дъщерята желаят да се срещнат отново. Когато се бе видял с Лоурънс, напълно се бе убедил в любовта на бащата и затова на връщане от Исакуа бе готов да не разпитва и Холи за нейните чувства към него. Те бяха очевидни, при това щастливо детско лице, което го гледаше от фотографиите.
Или се лъжеше? Джейсън видя с почуда как Холи прекоси стаята, отиде до гардероба, извади един плик от чантата си и след кратко колебание започна да говори:
— Едва когато си тръгна миналия път, се сетих, че не съм ти показала това. Тук има снимки на семейството ми.
— Искам да ги разгледам — окуражи я Джейсън.
Двамата седнаха на балкона и тя извади от плика скъпите за нея фотографии. Имаше общо седем снимки — пет, описани от Лоурънс, и още две, с братчето и сестричето, направени много след неговото заминаване за Виетнам.
— Само с това ли разполагаш?
— Да. Имаше два фотоалбума, които можех да взема с мене, но… — Холи се намръщи. — Наистина не знам защо не го направих.
Джейсън обаче бе наясно. Нещо вътре в нея й е подсказвало, че баща й е жив.
Със същата завладяваща емоционалност като бащата, Холи започна да му разказва историята на снимките.
— Ето тяхната сватбена снимка. Тя е единствена и е направена в обредната зала. Толкова са били влюбени…
Да, чувството прозираше ясно върху лицата на Лоурънс и Клер. Джейсън се насили да се усмихне, за да прикрие болката при вида на сватбената рокля, с която Холи бе дошла в Лос Анджелис, за да спаси живота на своята въображаема героиня.