Дарове на любовта
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Макасчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дарове на любовта». Краткое содержание книги:
Преди двадесет и седем години имаше една конюшня, от която, също както сега се разнасяше топлият аромат на прясно сено. В онази далечна конюшня имаше един кон със златиста грива като този.
И тогава Холи го видя. Беше същият баща от онзи далечен ден: висок, силен и разговарящ нежно с животното. Стоеше с гръб към вратата.
Холи не помнеше точно думите, които щастливото и учудено тригодишно дете бе проронило, когато неговите малки и нетърпеливи пръстчета бяха докоснали кадифената мекота на конската муцуна. В един миг тя се чу да произнася:
— Носът и е толкова мек…
Силният гръб на Лоурънс потрепера. Навярно имаше слухови халюцинации. Не бе странно, че чуваше гласа й тук и сега, защото си мислеше точно за нея и за онзи ден. Тогава Холи бе взела със себе си фотоапарата. Но и без него от съзнанието му никога нямаше да се изтрие нейната златокоса главица и златогривото конче.
Не се учудваше, че точно сега отново чуваше същите думи. Но имаше нещо странно в този глас. Всъщност се долавяха два гласа, които обаче се носеха в идеална хармония: пискливото сопрано на малкото момиченце и по-нежните и приглушени тонове на зряла жена.
Момиче и жена. Минало и настояще…
Лоурънс се обърна по посока на гласа.
— Татко.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Прекосиха осеяната с диви цветя поляна и седнаха направо върху нагорещената трева край потока. Слънчевите лъчи галеха водната повърхност, обсипвайки я със златисти краски.
Всеки от тях бързаше да зарадва другия с повече и по-хубави новини за себе си. Любовта им обаче ги подтикваше да крият болезнените спомени и истини — така, както блясъкът на пролетното слънце не можеше да стигне до водните дълбини.
Лоурънс сподели, че станал ветеринарен лекар, осъществявайки мечтите на семейството си, разказа за храбрата Жулиета и накрая за любовта си към Керълайн. Но скри как е бил затворен в клетка в джунглата; как безкрайни месеци е обикалял улиците на непознати градове, за да я търси; как всяка златисторуса коса е карала сърцето му да се разтуптява в надежда, че най-после я е намерил, и колко е страдал, когато не откривал познатите мили черти в поредното непознато лице пред себе си…
И Холи разказа на баща си за работата си, за величествената красота на Аляска и за своето доброволно участие в спасяването на замърсените от петрол морски същества в пролива „Принц Филип“ по време на аварията на „Ексон Валдес“. Но тя му спести истината за дългогодишното си съществувание на границата между живота и смъртта, от която я бяха спасили единствено измислените от нея светове на любов.
Не пожела да говори и за нощта, когато Дерек бе унищожил завинаги техните мечти. Преодолявайки собствения си страх да слуша за бруталната смърт на жената, която бе обичал, Лоурънс запита за тази нощ, защото мислеше, че дъщеря му наистина има нужда да излее пред някого мъката си. Но Холи вече бе споделила с Джейсън своя ужас и бе изхвърлила от живота си така дълго измъчващите я призраци. Тя не желаеше да говори за това отново и само настоятелно увери баща си, че всичко е станало много бързо.
Тя лъжеше, и при това казаното звучеше правдоподобно. Лъжата от любов понякога бе толкова необходима, колкото и верността.
Изминаха много часове. За Холи и Лоурънс те се измерваха в любов и надежди. Когато се сетиха, че трябва да се връщат вкъщи, вече ги обръщаха сенките на късния следобед.
Керълайн излезе да ги посрещне на поляната. Бакъреночервената й коса блестеше под лъчите на залязващото слънце. В очите й се четяха и щастие, и ням въпрос, издаващ собствената й несигурност.
— Разбрах, че вие двамата ще се жените — поздрави топло Холи. — Толкова се радвам.
— Благодаря — отговори Керълайн, изпитала най-после облекчение. След това премести поглед към Лоурънс.
— Аз също се радвам — нежно и сдържано каза той.
Тонът в гласа му заличи и най-малките следи от несигурност. Но този разговор изведнъж подсети Керълайн за нещо, близко до темата:
— Джейсън си тръгна, когато ви видя да излизате от конюшнята. Искаше да се увери, че сте добре, в безопасност и всичко между вас е наред. Връща се в Лос Анджелис.
— О — пророни Холи, — разбирам.
— Остави за тебе няколко телефонни номера. — Керълайн извади от джоба си лист и го подаде на Холи. — Първият е домашен, а вторият — прекият, в офиса. Каза, че през уикенда и до три часа в понеделник след обяд ще си бъдел, вкъщи или в службата. После заминавал за Далас.