Дарове на любовта
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Макасчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дарове на любовта». Краткое содержание книги:
— Разбира се.
Момичето хвърли окуражителен поглед към Рейвън.
— Надявам се, че скоро ще се чувстваш по-добре.
Рейвън забиваше нокти в дланите си така, както хищническите лапи се впиваха в утробата й. Ник съзнаваше колко силни са болките й и се чувстваше ужасно от безсилието си да й помогне. Можеше единствено да я закара вкъщи, за да предотврати поне злополука по опасните пътища на Бел Еър. Караше мълчаливо, страхувайки се да не предизвиква допълнително напрежение.
Едва когато стигнаха пазара „Сан Висенте“ в Брентууд, заговори:
— Имаш ли достатъчно течности, Рейвън? Безалкохолни напитки? Супи?
— Да.
Не излъга. Хладилникът й беше презареден. Опитваше се да яде заради бебето.
— Благодаря ти за грижите — докара тя някакво подобие на усмивка върху лицето си.
— Аз ти благодаря, Рейвън — отговори нежно Ник. — Твоето идване означава много за Сам, за двама ни.
— Исках само тя да знае, че не съм Деанд…
Връхлетялата с нова сила още по-остра болка я накара да се задъха.
„Искаш Саманта да знае, че си добра, а не лоша майка? Още една лъжа! Това, което става в тебе сега, е абсолютно доказателство колко неподходяща за майка си ти.“
— О, Рейвън… — изстена Ник, като наблюдаваше как болката просто я стиска за гърлото и променя естествения цвят на лицето й. — Какво мога да направя за теб?
Трябва да има някакво лекарство.
— Просто трябва да си легна. Не се безпокой.
Ник искаше лично да я завие в леглото, да постави бутилка с минерална вода на нощното шкафче и да се сбогува с нея. Но Рейвън изобщо не му позволи да влезе с нея. Прошепна „довиждане“ и побърза да се скрие от погледа му, почувствала как всеки момент ще се разридае с глас. Ник успя само да я целуне по навлажненото чело.
Въпреки малцината посрещачи на неголямото летище на остров Кодиак, Джейсън не можа да я познае. Очите му обаче веднага се насочиха към нея — една красива жена, облечена в златистите нюанси на слънцето: конячено, топаз и кехлибар. Блестяща като злато коса обграждаше с нежни къдрици финото лице… с очи в цвят на аквамарин.
Цели шест седмици Джейсън си представяше тази среща и я очакваше с нетърпение. От писмата и от достигащия от хиляди мили глас се чувстваше постепенното й съживяване и изпълване с щастие, надежда и радост. И с любов? Изпитваше ли Холи същите чувства като него? Вярваше ли във вълшебства? Очакваше ли и тя нетърпеливо да се видят отново?
— Холи — повика я той нежно.
Ръцете й, заети с обемиста чанта и куфар, не му позволяваха да я прегърне. И все пак той го направи с поглед, когато посегна да поеме багажа от нея. В отговор младата жена го приветства със сияещо от щастие лице, но бързо се намръщи от объркване… И въпреки че остана на мястото си, сякаш увеличи разстоянието между тях, за да се предпази от него. Да, тя се опитваше да повярва в магията и същевременно се бореше срещу нея, страхувайки се да не стане нейна пленница.
Джейсън знаеше причината — Холи бе изгубила вярата си. Животът я бе лишил по най-брутален и жесток начин от всички, които бе обичала, и бе опустошил душата й. Но сърцето му нетърпеливо очакваше момента, когато тя ще се убеди, че е прекрасно да вярваш в нещо или в някого.
— Изглеждаш прекрасно, Холи. Много си красива.
— Във всеки случай поне съм по-модерна.
— Много си красива — повтори Джейсън.
Имаше свеж и здрав вид, вероятно поради по-добрата храна. А и любовта им не можеше да не й дава сили.
Докато самолетът презареждаше с гориво преди излитането за Сиатъл, Джейсън искаше да й каже още сега, че я обича. Искаше да го повтаря отново и отново, и по време на техния полет до „Града на тюркоазите“, и през почивните дни.
Но Джейсън не разполагаше с никакво време. Негови бяха само следващите няколко часа, през които двамата трябваше да се насладят на магията, а не да говорят за нея. А и как да я помоли да му вярва? Как можеше да обещае, че никога няма да предаде нейната любов, когато криеше от нея, че възнамерява да промени целия й живот?
В полунощ Джейсън и Холи се оттеглиха в стаите си на почивната база „Салиш“. Разположен край Снокуолмския водопад, елегантният провинциален хотел бе придобил международна известност след заснемането му в началните кадри на „Туин Пийкс“. Джейсън я предупреди, че ще се видят отново в десет и половина сутринта, след срещата му с мъжа, заради когото бяха пристигнали, и й пожела лека нощ.
Мъжът се намираше само на няколко мили от тях и точно когато Холи и Джейсън се оттеглиха по стаите си, той прекосяваше в среднощния мрак поляната на път от конюшнята за вкъщи.