Дарове на любовта
- Автор: Стоун Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Макасчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дарове на любовта». Краткое содержание книги:
Официално Лоурънс не бе на повикване, но настоятелното телефонно позвъняване бе именно служебно. Нетърпеливият клиент бе едно единадесетгодишно момиченце. Преди година лекарят бе спасил нейното куче и сега, още преди да предупреди родителите си, Беки го търсеше отново, загрижена повече за раните на кобилата си, отколкото за своите собствени. Бе ходила до хиподрума на намиращата се недалече конна академия. Някой повикал коня по име — Самъртайм, той хукнал и се препънал в бодлива тел, която се впила в хълбока му.
Лоурънс и Керълайн се втурнаха изплашени към конната академия. Плътта бе лошо разкъсана, но мускулите, сухожилията, артериите и костите бяха останали незасегнати. За живота на Самъртайм представляваше опасност единствено появата на някаква инфекция.
Лоурънс би могъл на място да почисти раните, да зашие някои от тях и да сложи първата инжекция с антибиотик, но предпочете да закара кобилата в собствената си конюшня. Там можеше да я наблюдава по-често.
Лекарят даде на изплашеното „паломино“ успокоително преди да го качат на камиона, а когато животното се унесе, започна сериозно да почиства раните му. С Керълайн свършиха работа около десет вечерта, след което се обадиха на семейството на Беки, че всичко е наред.
В полунощ Лоурънс се връщаше от поредната „визитация“ в конюшнята на важния пациент.
Керълайн го очакваше в кухнята. На масата пред нея лежеше отворена готварска книга, от която тя си припомняше рецептата за кифли с боровинки. Много й се искаше да ги направи на сутринта, ако разбира се, не се наложеше да си отиде. Въздъхна от неприятната мисъл и в този момент влезе Лоурънс.
— Как е тя?
— Вече не е под въздействие на успокоителното, но изглежда добре.
— Добре — механично повтори тя и пое дълбоко въздух. Време беше. Беше си обещала, че ще го направи тази вечер.
— Как се чувстваш, Лоурънс?
— Малко съм уморен.
— И обезпокоен — добави Керълайн. Все още седеше на масата, а той стоеше подпрян на плота, изглеждаше безумно секси и бе толкова далечен. Самотен каубой. Каубой, който може би копнееше отново да остане сам. — Мисля, че твоето безпокойство не се дължи толкова на утрешната ти среща с Джейсън, Коол. То започна още преди неговото позвъняване.
— „То“?
— Напоследък изглеждаш разсеян, затормозен и оставам с впечатлението, че причината за това е свързана с нас.
Веднага разбра, че е била права. В очите му заиграха мрачни пламъчета и тя забеляза познатия й вече конфликт между желание и отчаяние, между „здравей“ и „сбогом“.
— Чудех се дали няма да бъде по-добре, ако си отида.
— О, Керълайн… Съжалявам, че ти причинявам тревоги.
— Няма значение. Но предпочитам истината.
— Истината? — откликна нежно Лоурънс. — Керълайн, изобщо не съм и помислял да си тръгваш. Чаках удобен момент да те моля да останеш.
— Е, добре — отговори тя примирено. — Ще остана. Ще остана толкова, колкото ти пожелаеш.
— Като моя жена?
„Но ти си имаш съпруга.“ Тази мисъл я порази ненадейно и болезнено — Клер наистина бе негова законна съпруга. Всъщност Керълайн отдавна се бе помирила с огромната опасност, на която бе изложила сърцето си, влюбвайки се в него.
— Може би е още рано да ти задавам подобен въпрос? — попита Лоурънс, осъзнавайки нейното объркване.
— Не, не е рано. Просто не мога да повярвам, че желаеш да се ожениш за мен.
— Не можеш? Чуй ме тогава — желая, и то много.
Той се усмихна, с което започна да заличава следите от объркване върху лицето й.
— Керълайн, бил съм влюбен и преди. Не вярвах, че може да ми се случи отново. Но се случи.
— Ти си влюбен в мен?
— Обичам те. Обичам те, Керълайн, и се нуждая от твоята любов.
— Но ти я имаш. Никога не съм се влюбвала, но съм сигурна, че те обичам много.
Очите й продължаваха да блестят, но лицето й помръкваше.
— Изглеждаш толкова притеснен… Холи и Клер ли са причината? Чувстваш се като предател спрямо тях?
— Най-вече като предател спрямо Холи — отговори той тихо.
— Ние ще продължим да я търсим, Лоурънс. Никога няма да спрем.
— Не, но…
— Искаш да имаме деца, нали? — пророни тя нежно думите, които Лоурънс не можеше да произнесе.
— Само ако това е и твое желание.
Керълайн погледна мъжа, когото обичаше. Той бе казал, че се нуждае от нейната любов и сега тя можеше да откликне на тази потребност, като вземеше решението вместо него и направеше така, че предателството да не изглежда толкова тежко.
— Копнея да имам деца, Лоурънс. Винаги е било така. Просто не бях сигурна, че някога ще намеря подходящия човек за баща. Но сега го намерих. — И тя го приближи, за да потъне в прегръдката му.