Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Кори’нх се поклони, сякаш притиснат от огромна тежест.
— Господарю, не мога да измисля никаква военна стратегия, която да защити ефективно нашите планети. Провалих се. Следователно трябва да снемете отговорността от мен и да помоля името ми да бъде изтрито от Сагата за седемте слънца.
Плитката на мага-император се изви като разгневено пипало.
— Адаре, няма да прережа най-силната си връзка. Дори в тази невъзможна ситуация ти си по-компетентен от всеки друг офицер.
Императорът се опита да се поизправи в какавидения трон и на Кори’нх му се стори отслабнал; дори кожата му сякаш сивееше под ослепителната светлина на седемте слънца.
Внезапно потрепване прекоси лицето на Сайрок’х като гръмотевична буря. Адарът усети разтърсване чрез тизма, ответна реакция на болката на своя вожд. Кори’нх се втурна напред, за да помогне по някакъв начин, но магът-император вдигна ръка и го спря.
— Не се безпокой за незначителното ми неразположение, когато Империята е изправена пред такава криза.
Кори’нх преглътна едва-едва, но се подчини. Пое дълбоко въздух, за да се съсредоточи.
— В такъв случай какво да направя, господарю? Как да помогна?
— Докато чакаме и се надяваме на успеха на нашия проект на Добро, трябва да решим кои от нашите селища са най-уязвими — тези с най-малко хора и най-ограничени ресурси. Ще прехвърлим населението на по-мощни колонии, но нашият народ ще остане на едно място, за да го защитим с мощта на Слънчевия флот.
— Искате просто… да изоставим всички тези светове?
Самата идея изглеждаше… невероятна. В Сагата нямаше летописи за толкова тежки времена.
— За разлика от Крена, загубата не е непременно постоянна. Винаги можем да възстановим тези колонии, щом войната приключи. — Очите на мага-император гледаха сурово и гневно. — При положение, че въобще оцелеем.
Обикновено владетелят бе ведър и доволен, горд с величието на илдирийската раса. Беше с по-широки познания и по-мощен от всички живи същества — но сега изглеждаше безпомощен и притеснен от опасността от агресивните хидроги.
Адарът се потресе от самата мисъл за това. Може би някой философ-свещеник би могъл да му помогне да съзре по-ясна пътека, проблясък от Извора на светлината. Искаше да направи всичко възможно, за да укрепи илдирийската мощ.
Бе чел откъси от Сагата за военното им величие, но илдирийците не се бяха възправяли срещу сериозен враг след битките с Шана Рей, същества на мрака, плячкосали империята преди много хиляди години. Благодарение на тизма, който обединяваше илдирийската раса, империята бе стабилна, силна, мирна… допреди появяването на хидрогите.
Кори’нх се поклони и се съсредоточи върху онова, което би могъл да направи.
— Ще се свържа с моите офицери, за да ми помогнат при избора, господарю, и ще се постараем всичко да бъде направено, както трябва. — Той скръсти ръце пред гърдите си, усетил твърда непоколебимост. Светлината грееше ясно в съзнанието му. — Империята е просъществувала хилядолетия. Заклевам ви се, че нашата цивилизация няма да рухне. Ще бдя за това.
Кори’нх познаваше планетата Комптор заради трагичния случай с разразил се горски пожар, който бе описан в Сагата. Много илдирийски колонисти бяха успели да се спасят от пламъците на салове в дълбоките горски езера. Но губернаторът на Комптор бе хванат в капан със семейството си в една планинска вила сред пламналите гори. Бе останал в контакт с баща си чрез тизма, докато пламъците не го бяха погълнали…
Сега адар Кори’нх стоеше на градския площад, заобиколен от кацащи кораби, пътнически транспортьори и огромни товарни влекачи. Високи тюркоазни дървета заобикаляха старото селище, разпрострели широките си месести листа. Не бяха останали никакви следи от колосалния пожар, погълнал компторското селище толкова отдавна. Кори’нх не забеляза никакви следи, които да подсказват, че трагичната история не е само измислица за изтръгване на емоции от развълнуваната публика.
Но никой никога не се бе усъмнил в достоверността на Сагата за седемте слънца. Всеки ред се запаметяваше и съхраняваше грижливо. Всеки паметител имаше свещеното задължение да спазва абсолютна точност, а всеки илдириец таеше надеждата да остави такава следа, че името му да бъде записано в разрастващия се епос.
Кори’нх наблюдаваше как войниците му методично натъпкват в корабите колонистите, чиито родове бяха живели на Комптор поколения наред. Тази отломъчна колония се смяташе за много вероятна цел на хидрогите. Семейства и деца от всевъзможни раси се подготвяха да напуснат домовете си и да се отправят към непознато място, където вече им бяха осигурени домове. Евакуиращите се, се събираха, някои уплашени, други ядосани, трети отказваха да напуснат любимия роден край…