Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Тотална атака ли предлагате, генерале? Горим ли от желание да изгубим още кораби в една безсмислена битка?
Ланиан се изкашля и го погледна стоически.
— Горя от желание да докажа на какво са способни моите ЗВС, а Оскивъл е най-подходящото място да осъществим това. Всяка информация ще е от полза при тази съдбоносна операция, дори ако трябва… да понесем допълнителни щети.
— Този път екипи на някои от корабите могат да бъдат новите бойни компита, които вече слизат от производствените линии — напомни Фицпатрик. — Това ще ни даде възможност да ги изпробваме в бойни условия и по този начин да намалим възможните човешки загуби.
— Извинете ме, господа, но ще ми позволите ли… да предложа алтернатива?
Тъй като Стромо не погледна към генерала, на Тасия й стана ясно, че на „домашаря“ му е хрумнало нещо неподсказано от командващия офицер.
— Естествено — отвърна председателят.
— Трябва да признаем факта, че не можем да се справим в тази война с преки военни средства. Самата същност на конфликта не позволява сравнение с никакви военни тактики, които познаваме от нашата история. Хората и хидрогите не воюват за територии или убеждения. Нямаме нищо, от което се нуждаят извънземните, било то ресурси, земя или религиозни предмети. Нашите небесни мини, доколкото ни е известно, не са ощетили по никакъв начин техните газови гиганти.
— Все пак кликиският факел наистина взриви една от планетите им — вметна Роб.
— Това бе нещастна грешка, но по някакви причини това все още не е ясно на хидрогите. Тази война е непропорционална от гледна точка на предприетите репресивни мерки след този инцидент и не мога да не смятам, че най-елементарната комуникация най-малко би уточнила параметрите. Ако държим да насочим нашето въоръжение и военна мощ срещу хидрогите, ще загубим. Погледнете доказателствата. — Стромо опря юмруци върху масата. — Длъжни сме по някакъв начин да постигнем мир с тези извънземни. Длъжни сме да намерим общ език с тях. Да започнем диалог.
Венцеслас го погледна кротко.
— И как ще го направите, адмирале? Нямаме никакви комуникационни канали, никаква възможност за изпращане на съобщение. Хидрогите нямат при нас посланик, с когото да контактуваме…
— Веднъж изпратиха, господин председателю. Техен пратеник пристигна в Двореца на шепота в капсула под налягане, за да оцелее в нашата околна среда. Не можем ли да постъпим по същия начин? Да конструираме нещо като водолазен звънец и да изпратим наш говорител в атмосферата на газов гигант? Да се срещнем с тях на собствената им територия, лице в лице. Да използваме по някакъв начин световните дървета за изпращане на съобщения, ако зелените жреци приемат.
— И после какво? — запита председателят. — Пратеникът на хидрогите се самовзриви и уби крал Фредерик и всички останали в Тронната зала.
— Може би, ако се срещнем с хидрогите при предложени от тях условия, нашият представител ще има възможност да им обясни как възнамеряваме да постъпим. Да поднесем извинения за Ансиър. Какво ще кажете за… изпращане на капсула с дипломатически пратеник в нея? Или просто някой, който да предаде съобщение?
— Може с автоматично устройство — предложи Тасия. — Или да поставим някое от бойните компита.
Стромо поклати глава.
— Не така елементарно. Необходим ни е някой, който да пилотира сред тежките облачни условия. Това е неизследвана територия и ще са наложителни светкавични решения.
— А и няма да е възможен личен контакт — добави Фицпатрик.
Базил забарабани с пръсти по масата.
— Не можем да обучим ей така някой дипломат за пилот на капсула в извънредни обстоятелства.
Стромо се усмихна.
— Много по-лесно е добър пилот да изкара бърз курс по дипломация. Всичко, което трябва да направи, е да отвори канал и да накара хидрогите да ни изслушат. Ще го снабдим с подготвени изявления и точни предложения — само трябва да отнесе съобщението. Или, ако решите да рискувате с двама души, да изпратите дипломат и пилот.
— Един човек е достатъчно налудничаво — възрази адмирал Уилис. — Решително бих посъветвала да не излагаме двама души на подобна опасност.
Ланиан погледна навъсено командващия квадрант нула, явно ядосан, че Стромо не се е консултирал с него предварително.
— Няма да намерим дори един човек да поеме този риск. Кой би приел доброволно подобна нелепост, Лев? Това ще е самоубийство.
— Аз ще го направя — заяви Роб Бриндъл след кратка пауза. Всички приковаха очи в него и той се надигна в стола си. — Това може да спаси десетки хиляди воини, а вероятно и милиони колонисти в края на краищата.