Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Над главите им прелитаха сребристи ремори — тренираха прецизни бойни маневри. Войници на ЗВС изскачаха от бойни транспортьори с помощта на невероятно гигантски станиолови крила, за да забавят спускането си в марсианската атмосфера. Пехотните тренировки се състояха от обсадни техники срещу добре защитени укрепления.
Докато наблюдаваше занятията, Тасия не можеше да си представи, че подобни умения биха свършили работа срещу чудовищните извънземни хидроги.
— Нека най-напред погледнем откъм добрата страна, господин председателю — започна генерал Ланиан. — Пораженията срещу нашия патрулен флот на Буунов брод в крайна сметка са сравнително незначителни. Загубихме само един крайцер манта и двеста и дванайсет ремори.
Председателят Венцеслас не бе впечатлен.
— Следователно поражението е по-незначително в сравнение с предишните, но си остава разгром.
— Тъкмо това има предвид генералът, сър — обади се адмирал Стромо.
Адмирал Уилис се намеси с горда усмивка:
— Благодарение на светкавичната съобразителност и свежите изобретателни идеи на командващ Тамблин, успешно евакуирахме повече от половината колонисти.
Ланиан се обърна към Тасия и кимна с неохотното признание, че една обикновена скитничка може да се справи така блестящо.
Тасия би следвало да запази спокойствие и просто да приеме потупването по рамото, но заседанието започваше да я безпокои.
— Извинете ме, господа, но главната причина, поради която нашите загуби не са сто процента, е, че врагът изобщо не обърна внимание нито на нас, нито на колонистите — каза тя високо. — Ако бяха решили да ни нападнат, бойните кълба можеха да изтребят всички на Буунов брод и да пометат патрулния флот, без да можем да се противопоставим по никакъв начин. Щеше да е същото като на Юпитер.
Адмирал Стромо изглеждаше засегнат.
Адмирал Уилис отново взе думата:
— Все пак бяхме нападнати изненадващо и ни принудиха да действаме дефанзивно. Признавам, че подценихме военната мощ на противника, но вече пет години ЗВС изграждат защитни схеми и се запасяват с оръжия.
Стромо се намеси, тъй като въпросът бе от неговата компетентност.
— Усъвършенствахме защитната облицовка и увеличихме бойните съдове. Дори подновеният „Голиат“ е помощен, отколкото преди да бъде повреден на Юпитер. Имаме цяла серия нови оръжейни модели, които сме готови да въведем — включително и комплект ядрени снаряди.
— Аха, класически оръжия — подкрепи го Фицпатрик.
— И да не пропускаме унищожителните пулсатори и въглеродните разрушители, които се надяваме да разкъсат тези диамантени черупки.
— Ако някой от тях задейства — подхвърли Базил Венцеслас.
Роб Бриндъл се почувства принуден да подкрепи неприятното изявление на Тасия.
— Присъединявам се към командващ Тамблин, господа. Предвождах реморските ескадрили и на Буунов брод, и на Юпитер. По мое мнение хидрогите изобщо не ни обърнаха внимание.
Висшите офицери се извърнаха да го изгледат и Роб потъна дълбоко в стола си.
— Чисто и просто ЗВС не разполагаха с достатъчно огнева мощ — продължи Фицпатрик, като погледна към Ланиан, сякаш излагаше официалното мнение на генерала.
— Но сега ситуацията е променена. Благодарение на необмислената и прибързана разузнавателна акция на подполковник Бриндъл вече знаем къде са кацнали тези агресивни бойна кълба.
— Или по-скоро смела и съобразителна — подхвърли Тасия достатъчно високо, за да я чуят всички.
Адмирал Уилис стисна устни.
— Винаги сме знаели, че хидрогите обитават вътрешността на някои газови гиганти, но сега установихме точното местоположение поне на едно тяхно укрепление. Със сигурност.
Фицпатрик се наведе напред.
— Спира ли ни нещо просто да пуснем един кликиски факел и да ги изпепелим, както стана случайно на Ансиър? Това положително ще ги притесни, а може и да ги убеди да не ни закачат повече.
Неловката тишина около масата подсказваше, че тази идея е хрумнала на всички, но че повечето не смеят да я изрекат. Накрая Базил Венцеслас проговори:
— Това може отново да ги накара да тръгнат да ни отмъщават. Досега понасяме произволни удари, но нещата могат да се влошат. Уверихме се, че притежават мощта да изпепелят всяка колония, която си изберат, и да нанесат поражение на ЗВС във всяко сражение. Засега предлагам да оставим кликиския факел за краен случай.
Останалите изглеждаха облекчени. Но Ланиан се обади:
— И все пак, господин председателю, трябва да отвърнем по някакъв начин.
Председателят опря ръце върху масата, загледан в марсианския пейзаж.