Гневът на хидрогите

Но имаше и друго. Ако обстоятелствата го наложеха, при военен конфликт с човешката раса щеше да се прояви блестящо. Знаеше, че подобна битка би му предоставила много възможности за славни и героични подвизи.

Освен че бе изучил легендарните подвизи в Сагата, Кори’нх бе усвоил и драмата и безумията на военната история на Земята. При хилядолетната мирновременна скука на Илдирийската империя такъв като него нямаше никакъв шанс да извършва героични дела, с изключение по време на граждански акции или малки спасителни операции като тази на Крена. Но това не му бе достатъчно.

Да, хората бяха враг, който адарът можеше да разбере и да победи. Но не и хидрогите. Кори’нх не бе способен да победи първия враг, срещу когото се изправяше.

Операцията на Комптор протичаше точно толкова гладко, колкото бе очаквал, но това за него бе поражение. Изоставената колония оставяше печален белег, който го изпълваше с усещане за загуба. Започна да разбира колко погрешно схващане за себе си е имал.

На Кронха 3 в самия момент, в който се бяха изправили лице срещу лице с истински противник, Слънчевият флот веднага бе отстъпил. На Хирилка защитата му на палата и на губернатора се беше оказала унизително безполезна. А сега помагаше на една напълно жизнеспособна отломъчна колония да си събере багажа и да се махне.

За това ли бе предопределен? С това ли искаше да бъде запомнен?

Кори’нх крачеше безмълвно до младия Зан’нх към най-близкия транспортен кораб. Талът усещаше, че командирът му е разтревожен, но не проронваше и дума, оставяйки адара с обърканите му мисли.

Накрая Кори’нх призна:

— Бекх! Точно в този момент, Зан’нх, най-впечатляващото, което би могло да се каже за моята кариера, е, че успях да осъществя ефикасна евакуация.

А му се искаше да постигне много повече неща.

Намръщен, адарът се качи на последния кораб и Слънчевият флот остави Комптор под себе си. Опустял.