Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Бриндъл се върна на „Юпитер“ след два дни. Горивните резервоари на ремората му бяха почти празни. Животоподдържащите системи и въздушните регенератори бяха изчерпани. Макар да изпита радост и облекчение, че го вижда жив и здрав, Тасия не посмя да се втурне да го прегърне.
Изпитото лице на адмирала бе почервеняло от гняв и тя грубо нахока подполковника.
— Господинчо, от вас се очаква да бъдете образец за нашите пилоти! Вие носите отговорност. Този безразсъден сензационен номер можеше да ви коства живота, но вместо това ще ви коства няколко чина, освен ако не решите напълно да захвърлите униформата на ЗВС. Или просто ще ви връча една метла и четка за зъби, за да почистите целия Буунов брод!
Но Бриндъл изобщо не трепна. Застанал мирно, с къркорещ стомах, той изпитваше огромна нужда да хапне и да пийне нещо — дори отвратителното кафе на ЗВС. Беше и изтощен, и въодушевен.
Когато адмиралът най-накрая пое дъх, прекъсвайки назиданията си, Бриндъл се обади:
— Да, госпожо. Съжалявам, госпожо. Но преди да вземете решение, проверете информацията в база данните на ремората. — Не се стърпя да не се ухили. — Вижте, успях да проследя бойните кълба чак до родната им планета, адмирале. Тези хидроги са от газов гигант с най-красивите пръстени, които сте виждали. На картите се води Оскивъл. Ако решим да предприемем контраатака, врагът е там.
52.
Рлинда Кет
Дневният цикъл на Рейндик Ко беше два часа по-дълъг от стандартното терокско денонощие. Но Рлинда се хранеше и спеше според часовниците на „Ненаситно любопитство“. Като кръстосващ между планетите търговец отдавна бе престанала да се съобразява с местните времеви цикли. Планетите можеха да се движат по техните си досадни разписания, но Рлинда се придържаше към своето.
Дейвлин Лотце обаче нямаше точно определен цикъл. Просто през цялото време работеше с максимална енергия и концентрация, без да обръща внимание нито на дневните горещини, нито на студените и ясни пустинни нощи, докато проучваше, анализираше и изследваше до пълно изтощение, което го принуждаваше да подремва за кратко — често в самия призрачен град, където продължаваше да издирва улики.
Обикновено Рлинда го придружаваше до обектите. На практика бе приключила задълженията си, докарвайки го тук, но предполагаше, че с нейна помощ той ще свърши работата си по-бързо. Така можеха да се върнат на Земята по-рано и тя да получи възнаграждението си. Затова продължаваше да му прави компания… независимо дали му бе приятно, или не.
Бяха ремонтирали рухналото скеле по надвисналата канара, където откриха тялото на Луис Коликос в пещерата. Рлинда пъшкаше и се задъхваше, докато изкачваше металните стъпала, но знаеше, че това упражнение може да й е единствено от полза. Докато Дейвлин работеше с аналитичните си уреди и търсеше отговори, тя се занимаваше с по-прагматични задължения като инсталиране на светлинни панели и въздушни рециркулатори. Освен това приготвяше храната, въпреки че Дейвлин, изглежда, така и не долавяше разликата между най-изисканите й ястия и полуфабрикатите.
В ярко осветеното помещение, където бе намерил смъртта си Луис, Дейвлин остърга петънце засъхнала кръв от повърхността на трапецоидния каменен прозорец и го постави върху аналитичния тампон. Бяха заключили двете тела в замразителни торби, които качиха на „Любопитство“. Все още не бяха открили никакви следи от Маргарет Коликос, компито и кликиските роботи.
Докато Дейвлин чакаше резултата, Рлинда подхвана разговор.
— И какво те накара да станеш агент? Поредица от нещастни обстоятелства или традиционната момчешка мечта? А какво си мисли майка ти за тази професия?
— Предпочитам да ме наричат специалист по неразгадаеми подробности, а не агент. Председателят Венцеслас знае, че мога да откривам неочаквани отговори при неуспех на обичайните канали. Освен когато няма нещо особено за откриване, както на Крена.
— Това значи ли, че Ханзата има Бюро за специалисти по неразгадаеми подробности, или си самоук?
Той я погледна иронично.
— Ако наистина мислиш, че съм шпионин, какво те кара да предполагаш, че ще ти разкажа биографията си?
— Защото ако не го направиш — ухили се широко тя, — аз ще ти разкажа моята. — Той въздъхна дълбоко и тя го насърчи: — Какво губиш? Нямам никакво намерение да пиша биографията ти!
Лотце заговори с монотонен глас:
— Добре. Избягах от къщи, когато бях на четиринайсет. Имах арогантна майка и безразличен баща. Реших, че няма да е по-трудно да се справям сам… и се оказах прав. Доволен съм, че нямам братя и сестри, с които да се захванат родителите ми, така че вероятно са се нахвърлили един срещу друг. Не знам дали все още са женени, не знам дори дали са живи.