Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
Пири кимна.
— Те се нуждаят само от устройства за многоцелево прицелване и тактическа подготовка. Опитът, който имат от лова на рогати леопарди, ще им бъде от полза.
— Хъм. Ти… хъм… също ли възнамеряваш да участваш?
— Разбира се. Освен ако не искаш да остана в селския отряд.
Телек сви устни.
— Може би за теб ще е по-добре, ако останеш на борда на кораба. Да координираш действията.
— Какво? — Пири я погледна. — Предпочиташ да не слизам на квазаманска земя?
— Предпочитам да не рискуваш живота си, ако трябва да бъда откровена — отвърна тя, без желание. — Ти плати своята дан.
— Така ли? Това отнася ли се и за Джъстин, Майкъл и Дорджей? Или е в сила само за мен, защото миналия път специално си поискала да бъда на борда на „Капка роса“?
— Значи си научил — въздъхна Телек. — А пък аз си мислех, че съм скрила добре малкия си номер.
— Имам приятели сред политическия елит. Затова бях много изненадан, когато настоя да участвам в мисията.
Телек отново шумно въздъхна.
— Е, добре. Причината не бяха тесните ти връзки със семейство Моро — каза тя. — Макар че поради това поисках от вас с Халоран проучване за разходите. Но за самата мисия… — Жената млъкна и се загледа в градския пейзаж, който се откриваше през прозореца. — Още от самото начало се мъча да си отговоря защо демесна Балиу мисли, че кобрите трябва да имат по-голям успех от тях срещу квазаманците.
— Знаели са, че мохите нападат при изваждане на оръжие — предположи Пири.
— Така е. И затова се питам дали това не беше проверка. Но ми мина през ума и друга възможност.
Пири сбърчи чело… И изведнъж разбра.
— Смяташ, че трофтите са знаели за еднаквата ни расова принадлежност с квазаманците?
— Смятам го за много вероятно — отвърна Телек и кимна. — Кобрите биха имали предимство в една война срещу други човешки същества. И каквито са си потайни, трофтите са скрили от нас срещу кого ще воюваме, докато не се обвързахме с определени действия.
— Да — бавно каза Пири. — Ние едва не бяхме убити на Квазама и все още не сме се научили да защитаваме гледната точка на нашето общество. Представяш ли си реакцията, ако предварително се знаеше, че искат да ни наемат да изтребим друго човешко общество! — Той вдигна въпросително вежди. — Това обаче не обяснява моето присъствие на борда на „Капка роса“.
Тя пое дълбоко дъх.
— Не ми харесва фактът, че може би ще бъда призована да предам друга човешка колония. Ти беше там и се увери, че поддържам приоритетите си. Знаеш ли, Алмо, че някога бях омъжена?
Той поклати глава, приемайки рязката промяна на темата.
— И си разведена?
— Не. Вдовица съм. Отпреди да стана губернатор. Той беше кобра. Умря на Целиан.
Телек замълча. Лицето й отразяваше нахлулите далечни спомени. Пири чакаше и предчувстваше какво ще последва.
— Ти много ми напомняш на него — продължи най-после тя. — По външност. Но особено много по дух. Исках да си там, за да ми напомняш, че се нуждаем от нова планета, на която да се преселят целианците.
— Дори ако цената за това са квазамански животи? — озъби се той.
Думите прозвучаха по-грубо, отколкото би желал, но Телек не се смути.
— Да — тихо каза тя. — Дори и при такава цена. На първо място и преди всичко съм задължена към световете на кобрите… и това няма да се промени.
Пири я погледна и по гърба му премина студена тръпка. През цялото време бяха заедно на „Капка роса“, а той всъщност изобщо не я бе опознал.
— Съжалявам, ако ме мразиш за това — каза тя. — Но по мое мнение, аз нямам избор.
Пири кимна, макар че не стана ясно коя част от нейното изявление одобрява.
— Моля да ме извиниш — обади се с напрегнат глас той, — но ще продължа работата си. Трябва да попълня списъка на групата, която ще вземем на Квазама.
— Добре — кимна Телек. — Ще говорим по-късно.
Той се обърна и излезе, изненадан, че не я мрази заради нейната коравосърдечност.
Съветът на кобрите разгледа и обсъди плана на Джъстин, промени го на места и го прие. За подготовка и участие във втората мисия бяха избрани четиридесет и осем кобри и четиринадесет учени. Демесна Балиу изрази своето неудоволствие, че трябва да финансира втора мисия за нещо, което все още беше само предположение, но много преди да завърши подготовката, Джони и Стигър успяха да променят становището на съюзниците си.
След по-малко от месец от завръщането им, „Капка роса“ и „Менсаана“ тихо излетяха от космодрума на Капитолия и поеха към Квазама.
(обратно)