Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Господин Струан, адмиралът ви поздравява, ще бъдете ли тъй любезен да влезете, моля.
Струан закуцука в каютата. Адютантът не го последва, а затвори вратата и зачака на разположение. Преди да излезе, Марлоу улови погледа му, но не прочете нищо в него — разбира се, че не биваше да се говори нищо пред моряците.
Кетърър, останал сам, махна на Струан да седне.
— От една страна, мога ли да те поздравя — рече той с мрачна официалност и подаде ръка.
— Благодаря ви, сър. — Струан се ръкува с него, ръкостискането на адмирала бе силно, но дланта му бе отпусната. — А от друга?
— От друга, изглежда, ще трябва да прекратиш търговията си и да спазиш обещанията си.
— Сър?
— Изглежда, си разтревожил змийското гнездо на приятелчетата си. Сър Уилям е отрупан с оплаквания.
— Както казах, ще направя всичко, на което съм способен.
— Не трябва ли да направиш доста повече, господин Струан?
— Извинете, но какво означава това, адмирале?
— Само онова, което вече ми обеща.
В настъпилата кратка тишина Струан реши да не се показва сломен, съсипан, нито пък да пропуска факта, че този мъж бе направил сватбата му възможна. „Не, не възможна — поправи се Малкълм, — а бе позволил тя да стане възможна. Джон Марлоу бе получил възможността да поеме инициативата в свои ръце.“
— Капитан Марлоу не е застрашен от неприятности, нали?
— Капитан Марлоу е подчинен на военноморския устав.
— Да, естествено, но вярвам, че той ни венча според военноморския устав, сър. Аз предварително прочетох параграфа най-добросъвестно и нямаше никакво ограничение за възрастта, нито се споменаваше за възраст на младоженците.
— Уставът гласи също, че всяка такава сватба е предмет на незабавно преразглеждане. В случая тя е.
— Значи аз хем съм женен, хем не съм. Това ли искате да ми кажете?
— Просто изтъквам, господин Струан, че както при всички въпроси във флота, необикновените събития са предмет на преразглеждане.
Струан се усмихна насила.
— Съвсем правилно. Моят… — Той едва не изтърси „прочит“, но благоразумно се въздържа. — Моето тълкуване на заповедта, сър, му даде разрешението.
Кетърър повдигна едната си вежда.
— Капитан Марлоу ти е показал моята запечатана заповед до него?
— Доколкото разбрах, сър, заповедта му даваше компетентно разрешение, сър… Признавам, че положих извънредни усилия да изясня точката формулировка и да го убедя, че случаят е такъв.
— Не се и съмнявам — сухо отвърна адмиралът.
— Значи е било компетентно разрешение?
— Заповедта ми ясно гласеше: ако го помолиш за странна услуга, той може да я удовлетвори, стига да пожелае. Не спомена ли снощи, че искаш да се скриете от сушата. Странната ти молба можеше да е само тази — заповедите му бяха да осъществи изпитанията си в обсега на флагмана.
Струан едва се владееше, чувстваше, че му пари под краката.
— Да, сър. Да, може да сте си помислили така. Ако има някакво недоразумение, то е по моя вина, а не по вина на капитан Марлоу.
— Ще го имам предвид, господин Струан.
Малкълм внимателно наблюдаваше възрастния човек и го слушаше с още по-голямо внимание; искаше да разбере накъде бие адмиралът; вече се боеше, че играта на котка и мишка продължава. „Отново ли съм в ноктите му — никога ли няма да се измъкна от тях?“
— Мога ли да попитам, адмирале, защо дадохте на господин Марлоу компетентно разрешение, което аз сигурно щях да изтълкувам погрешно? — Изражението на Струан беше ведро: не забравяше, че е женен, докато церемонията не се обяви за незаконна. — Не предполагах, че ще разрешите, особено пък снощи.
През нощта Консуела бе нападнала Кетърър.
„Дай шанс на младия сеньор, Чарлз — бе казала тя с онова приятно напевно произношение, все още толкова чувствено в паметта му, както и дълбоките й кафяви очи.
— Ние с теб така и не получихме възможност, защо да не му я предоставиш — спомни си, ти не беше много по-голям от него. Накара го да направи гигантска крачка напред, той сигурно ще удържи обещанието си. Защо да не бъдеш щедър, за разлика от родителите ни и от твоето отвратително министерство? Той е толкова влюбен, Чарлз, както беше и ти, но за разлика от теб върху младия сеньор вече се е стоварила жестоката Божия десница…“
Адмиралът се бе пробудил, думите й звучаха в ушите му, от начина, по който тя произнасяше името му, все още му се свиваше сърцето въпреки всичките тези години. „Но не е същото — бе си помислил той ожесточено. — Струанови са контрабандисти на опиум и оръжие. Никога няма да забравя мъртвите си моряци. Съжалявам, моя отдавна изгубена любов, но сватбата ще бъде обявена за незаконна незабавно — няма да позволя на Струан да се измъкне от въдицата. Дългът си е дълг.“