Гай-джин (Част III)

— Още една изненада: ще вечеряме на „Буйният облак“ и ще пренощуваме там, а утре те чакат още изненади, много-много, ще обмислим и медения си месец. Тръгваме след час и няма нужда да се преобличаш, наредих на А Со да ти приготви малко дрехи и те вече са на борда. — После се обърна към Джейми: — Трябва да тръгваш ли? Какво става?

— Имах среща с Горнт и от вълнение забравих. Той ме чака в преддверието ми. Помолил е Варгас да предаде и на двама ви поздравления — неговите и на Норбърт.

— Благодари му от мое име. Почакай ме за малко.

— И от мое, Джейми — рече Анжелик.

— Разбира се, госпожо Струан. — Макфей се опитваше да привикне с новото обръщение; струваше му се трудно и изкуствено, двете думи извикваха духа на Тес Струан, а тия дни всеки път, щом се сетеше за нея, ставаше раздразнителен. Като чу за сватбата, му стана ясна връзката с адмирала, с писмото на Малкълм до „Гардиън“ и снощното му изявление, дори денят на дуела съвпадаше неслучайно. „Женени! О, Боже мой!“

Последиците за Малкълм щяха да са огромни. За самия него нямаше никакво значение, след като се бе помирил с Малкълм и със себе си. Макфей се съмняваше, че някога ще се помири с Тес Струан, макар че тя бе ревностен член на семейство Струан, в същото време бе наследила отмъстителността на баща си, безмилостната му потребност да отмъщава. Той бе свидетел как се бе нахвърлила върху боцмана на лодката, която се бе преобърнала, и близнаците на втория й син се бяха удавили. Тя го бе обвинила в убийство, бе поискала да го обесят. Съдът го обвини в небрежност, причинила непредумишлено убийство, и му присъди максималното наказание от десет години тежък труд в хонконгския затвор, където никой не оцеляваше. Небрежност ли? „Едва ли“ — бяха си помислили Макфей и повечето хора тогава — според тях бе просто нещастен случай, тъй като през този годишен сезон бурите връхлитаха най-непредвидено. Но тя беше Тес Струан от Търговската къща. „Всъщност грешката на боцмана — мислеше си той — бе, че той оживя, а децата загинаха.“

— Анжелик — започна Струан, — защо не се освежиш, и аз възнамерявам да направя същото и ще тръгнем след час. Просто имам да реша някои неща с Джейми. — Целунаха се и тя излезе. Малкълм на кантонски нареди на Чен да приготви гореща вода за съпругата му и за самия него. — После ще се качим на „Буйният облак“. Всичко ли е приготвено?

— Да, господарю.

— Добре, а вие тримата е най-добре да си мълчите като прилепи и да сте доволни като прасета в кочина! — Струан любезно се обърна към Тайърър на английски: — Филип, ще ни извиниш, нали? С настъпването на утрото ще започнат безконечни празненства, сватбен обяд и така нататък с официалните покани. Моля те, предай на Сър Уилям моите поздрави и не споменавай на никого, че ще сме на „Буйният облак“ тази вечер — дори на Сър Уилям. Не искам пияници да обикалят край нас цяла нощ, искаме да останем насаме, нали разбираш?

— Напълно. Още веднъж те поздравявам. — Тайърър се радваше да си тръгне. Предстоеше му да се срещне и с Хирага и да довърши новата, рязка нота до тайро Анджо, преди да иде при Фуджико. След сутрешния военен съвет между Сър Уилям и Сьоратар, с негова помощ и с помощта на Андре, на който бяха уговорени последните подробности по предстоящото обстрелване и наказателната акция срещу Йедо, Андре му бе прошепнал: „Фуджико жадува да те види, всичко е уредено. Тя дори настоява да ти поднесе японска гощавка, така че върви гладен и жаден, но не забравяй да се държиш твърдо.“