Гай-джин (Част III)

Подчиниха му се и Струан се добра до девойката:

— Добре ли си, Анжел?

— Да, да, любов моя. — След като й направиха място, уплахата й се изпари. Тя оправи шапката си. Перото й се бе счупило. — Виж какво става!

— Ето, нека ви помогна — важно предложи Тайърър, като отстраняваше околните. — Вие продължавайте да се разпръсвате, изплашили сте я до смърт. Добре ли си, Анжелик, а ти, Малкълм?

— Естествено — отвърна Малкълм. Сега тя беше в безопасност, а той държеше бастуните си и отново изпита щастие. Провикна се: — Благодаря, че ни посрещнахте! Черпнята е за сметка на Търговската къща, барът на клуба ще е отворен и ще остане отворен до нови разпореждания!

Всички хукнаха към клуба. Скоро останаха само Малкълм, Анжелик, Макфей и Филип Тайърър. И киселият Микълмас Туийт:

— Господин Струан, церемонията е напълно незаконна и съм длъжен да ви предупредя…

— Може би сте прав, преподобни, но на мен ми съобщиха друго, господине — рече Струан твърдо; вече бе измислил план за Туийт, друг за отец Лео и трети за Сър Уилям. — Независимо от всичко вярвам, че има щастливо разрешение. Заповядайте в моя кабинет утре по обяд? Храмът Господен ще бъде удовлетворен, господине, бъдете сигурен! — После прошепна на Джейми: — Отклони му вниманието — и покани останалите: — Напред към компанията, колкото можете по-бързо.

Наложи се да се проврат през двете редици от скитници, а след това Анжелик изсъска:

— Филип, побързай! — Тя се затича напред с него, за да избегне отец Лео, който бързаше към тях по улицата, доколкото му позволяваха угоеното тяло и расото му.

Най-сетне влязоха в преддверието. Почти целият персонал се бе строил там с Варгас начело; Чен се усмихваше изцъклено. Анжелик прихна нервно:

— Не исках да разговарям с него!

— Защо не? — Филип сияеше. — Ти си омъжена и това е факт. Поне Сър Уилям газ пикае, откакто научи, ругае военноморския флот, Кетърър, Марлоу… И тъй, ето те омъжена. Всичко на всичко искам да кажа „Поздравления“ и мога ли да целуна булката? — Той не дочака и я целуна като брат, тя го прегърна и въздъхна облекчено.

Влязоха Струан и Макфей.

— Заключи — нареди Малкълм. С помощта на Варгас Макфей се подчини, учтиво, но твърдо избута няколкото упорити търговци навън и бутна резето. В същия миг отец Лео се изкачи, натисна дръжката, после заудря, сякаш това не бе врата, а двери на катедрала.

Но никой не му обърна внимание, всички влетяха в кабинета като ято немирни деца и се тръшнаха по столовете. С изключение на Малкълм.

— Шампанско, Чен. Благодаря ти, Варгас, ще се видим по-късно — надвика той поздравленията им и добави на кантонски на Чен: — Отвори виното, малко дискретно.