Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Всемогъщи Боже! — задъха се Марлоу. — Боцман, незабавно донеси глътка ром!
Боцманът си плю на петите, а Малкълм успя да се овладее.
— Не, не, добре съм… всъщност малко ром ще… ще бъде чудесно. — Той видя Марлоу да движи устните си и разбра колко се е разтревожил, но ушите му не чуваха нищо, освен ударите на сърцето му; чак после усети вятъра по страните си и шумът на морето се върна.
— Ето, сър — рече боцманът, като държеше чашата до устните му. Ромът се плъзна надолу в гърлото му. След секунди Струан се почувства по-добре. Понечи да се изправи на крака. — По-добре да не бързате, сър — говореше разтревожен боцманът, — изглеждате, сякаш сте видели привидение.
— Никакво привидение, боцмане, видях ангел — вашия капитан! — Марлоу го погледна слисано. — Не съм луд — запъна се Малкълм. — Джон… Извинявай, капитан Марлоу, можем ли да поговорим някъде насаме?
— Разбира се. Тук. — Марлоу с чувство на неловкост махна на боцмана, който напусна мостика. Останаха само кормчията и сигналистът. — Сигналистът, върви напред. Кормчията, запуши си ушите.
— Моята странна молба е: искам да преместиш кораба надалеч от сушата и да ме венчаеш с Анжелик — каза Струан.
— Каквооо? — Сега беше ред на Марлоу да се обърка. Той чу как Малкълм повтори думите си. — Ти си се побъркал — заекна капитанът.
— Не, всъщност не. — Малкълм вече се бе овладял — бъдещето му бе поставено на везните с думите на адмирала: „… удовлетворете я, стига да желаете“. — Нека ти обясня.
Малкълм започна. След няколко минути се приближи стюардът, отдалечи се, а малко по-късно пак се върна с думите:
Приемете поздрави от кока, сър, обядът е сервиран във вашата кабина — но Марлоу му махна да си върви, съсредоточен и без да прекъсва Малкълм.
— … Това е причината — завърши Струан, — заради адмирала, мен, теб, майка ми. Сега, моля те, ще удовлетвориш ли странното ми желание?
— Не мога — Марлоу поклати глава, — съжалявам, старче. Никога не съм женил никого и се съмнявам, че правилникът го допуска.
— Адмиралът ти е дал разрешение да изпълниш молбата ми.
— Формулирал го е дяволски предпазливо, старче: да я удовлетворя, стига да желая. — Боже мой, това означава сам да си окача въжето на врата, старче. — Думите сами потекоха от устата му, като си представи всички бъдещи неприятности, — ти не познаваш Кетърър. О, Господи, не, никой старши офицер не става за тая работа! Ако направя погрешен избор, той ще ми изцеди топките, кариерата ми ще иде по дяволите… — Той си пое дъх, поклати глава и продължи да мърмори:
— Няма начин да направя това, никакъв нач…
— Защо не? Не одобряваш ли брака ни?
— Разбира се, че го одобрявам, за Бога, но майка ти не го одобрява. Тя казва „не“ на сватбата, Сър Уилям се е забъркал в кашата, църквата отказва, другите капитани също и, по дяволите, и двамата според закона сте непълнолетни, така че и да го направя, няма да се признава, а тя… По дяволите, ти си непълнолетен, тя също… просто не мога да рискувам… — Осени го внезапна мисъл и той погледна към брега. — Първо ще сигнализирам на Кетърър, ще го помоля за разрешение.
— Ако го направиш, ще се опозориш пред него завинаги. Ако искаше да го сториш, щеше да ти каже.
Марлоу се вторачи в него. Препрочете точната формулировка на адмирала и изпъшка. Струан беше нрав. Бъдещето му бе поставено на карта. „Всемогъщи Боже, защо ги поканих на борда?“ Първото, което бе запомнил в живота си, бяха бащините му думи: „Във флота ти ръководиш кораба си според правилника и устава и според проклетия дневник, освен ако не си проклетият Нелсън, а той е един-единствен!“
— Съжалявам, старче, не.
— Ти си нашата последна надежда. Сега си единствената ни надежда.
— Съжалявам, не.
Струан въздъхна, отпусна рамене и изигра своя коз:
— Анжел! — извика той. Тя го чу, върна се с лейтенант Лойд и застана до него. — Анжел, би ли искала да се оженим още днес, още сега? — попита я Малкълм; толкова я обичаше. — Джон Марлоу може да извърши церемонията, стига да поиска. Какво ще кажеш?
Анжелик остана поразена и не чу как Марлоу понечи да каже, че толкова съжалява, но не може. Страстната й прегръдка и целувка го спря. Тя прегърна и целуна и Струан, и отново Марлоу.
— О, да… о, да… Джон, чудесно, ти, нали ще го сториш, о, благодаря ти… благодаря ти, чудесно, моля те… моля те… моля те. — Последва нова покоряваща прегръдка и Марлоу се чу да казва:
— Да, разбира се, защо не, ще се радвам. — Изрече съдбоносните за него думи колкото се може по-сдържано, макар че се чувстваше по-възбуден от всякога и все още смяташе да каже „не“.
Кормчията реши въпроса с радостен възглас: