Родена в понеделник

— Боже мой — изумена е Джанет.

— Не. Не е възможно — отсича Лили.

— Но е истина — заявявам гордо. — Чарлс ми направи предложение. Приех.

— Ааа! Ааа! — разкрещява се Джанет. Скача от стола и се втурва към мен като подивяла красива маймунка. — Ааа!

— Шшт — шъткам й изплашена, че съседите ще се обадят в полицията.

— Не вярвам — мърмори Лили. — Честър Хаус. Итън Скуеър — изглежда пребледняла. — Честър Хаус — повтаря. После леко се отърсва. — Поздравления — успява да изрече, макар и с усилие. Сякаш сме били конкурентки във финалния кръг на „Поп идол“ и по някакво чудо съм спечелила аз. — Покажи ми пръстена — настоява с фалшива усмивка.

Трябва да призная, че поне се старае. Протягам ръка към нея.

— Господи — развълнувано бъбри Джанет. — Супер!

— Хубав е — Лили втренчва поглед в пръстена. Придърпва ръката ми по-близо.

— Правоъгълен рубин, около четири карата, прозрачен, два стъпаловидно изсечени диаманта, по два карата всеки, съвършена изработка, степен на яркост D, прозрачност… хм. S11-12 — рецитира тя.

— Лили разбира от бижута — обажда се Джанет. — Получавала е толкова много.

Но не и толкова скъпи. И двете го знаем. Личи си, че умът й не може да побере как се е стигнало дотук. Гледа като дрогирана. Тя, най-лъчезарната, най-прелестната блондинка, най-нежният модел, да бъде надмината от една дебелана с голям нос.

— Какво означава това? — питам невинно.

Лили преглъща.

— Цената ли? Около тридесет хиляди — заключава тя.

Тридесет хиляди лири? Завива ми се свят. Чарлс скри етикета с цената от мен, когато избирахме пръстена. Иска ми се веднага да го сваля и да го заключа в сейф.

— След сватбата ще бъде твой завинаги — продължава тя. — Ценна движима собственост — добавя замечтано.

— За какво говориш? Те няма да се разведат — застъпва се за мен Джанет. — Мисля, че е чудесен. Поздравления, скъпа — целува ме по бузата.

— Благодаря, Джей-Ми — отвръщам и обвивам ръка около тънката й талия.

— Е, браво — Лили отново полага усилие да се усмихне. — Бива си те — добавя тя и бързо извръща глава. Наистина е пребледняла. — Уморена съм, ще си легна. Поздравления — повтаря отново с половин уста.

Трогната съм, че поне проявява учтивост.

— Предполагам, че скоро и ти ще получиш такъв — казвам й. — От Хенри.

— Да — Лили отново се опомня. — Несъмнено. Той е червив с пари — по-скоро убеждава себе си. Но не изглежда сигурна. — Лека нощ, момичета.

Влиза в стаята си и тихо затваря вратата. Джанет отново ме прегръща, сякаш е в неведение за настроението на Лили.

— Това е страхотно, Анна. Разкажи ми всичко, с подробности. На колене ли застана? Каза ли ти, че си голямата любов на живота му или нещо подобно?

„Не, не и не“.

— Беше най-обикновен разговор, но ми хареса — казвам, сякаш търся оправдание, но не мога да се сдържа. — Впрочем и аз съм доста уморена, така че също ще си легна. До утре.