Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
Марк Суон успя да ми осигури този пробив за десет секунди.
Опитвам се да се съсредоточа върху професионалната страна, но е безсмислено. Не мога да престана да се взирам в него. Закача се с Триш, което е смешно. Тя е дребничка, крехка блондинка със светла кожа. Губи се до него. Представям си как биха изглеждали, ако я целуне. Питам се…
— Анна.
— Да? — откликвам виновно.
— Имаш ли да добавиш нещо? — пита Суон.
— Не, не. Мисля, че си напълно прав — казвам.
За щастие само кимва и не задава повече въпроси.
— Добра работа — усмивката на Триш разцъфва като цвете, огряно от слънцето. — Какво ще кажеш да обядваме заедно?
— Не мога — отвръща тя. — Ще обядвам с Питър.
— Кой е Питър?
— Приятелят ми — обяснява му весело. — Той е адвокат. Но не е пълен задръстеняк.
— Това определено е добра препоръка — отбелязва Суон с усмивка.
— О, стига — Триш махва с ръка. — Честно казано, по-добре да излизам с него, отколкото с грозен великан като теб.
— Разбирам те — казва Суон. — Е, добре.
— Върви с Анна, приятен обяд.
— Анна. Да — Суон се обръща към мен не особено въодушевено. — Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш? — пита я отново, малко по-настойчиво.
— Не. Благодаря — отказва Триш. — Доскоро.
— Чао, Триш — отвръщам аз, преди да се отдалечи.
Суон втренчва поглед в мен и бавно свеждам очи към пода.
— Хайде — подканва ме след кратко мълчание. — Да вървим да обядваме.
— Добре — чувствам се гузна. Копнеех да го видя отново, за да му разкажа за сценария си и да му благодаря за подаръка, а сега ми се иска да избягам.
Не желая да разговарям с него за връзката си с Чарлс.
— Какво ще кажеш за „Едгардос“?
— Не ми е познато.
— Малко испанско ресторантче до Холънд Парк. Не твърде луксозно — добавя Суон. — Предполагам, че напоследък се храниш само в най-изисканите заведения.
Кимва към пръстена ми.
— Кой, аз? — поклащам глава. — Представата ми за лукс е „Макдоналдс“. Познаваш ме.
— Явно не много добре — възразява. Какво ли иска да каже? — Ще отидем в „Едгардос“.
— Чудесно — отвръщам. — Стига да не забраниш да ми носят меню — добавям с част от предишната си духовитост. — Защо мъжете си мислят, че това е секси? Не е. Аз се дразня.
Суон ме поглежда и крайчецът на устните му трепва.
— Обещавам, че сама ще си поръчаш каквото искаш.
— Добре тогава. Да тръгваме.
Колкото по-скоро отидем, толкова по-скоро мъчението ще свърши. Жалко, че Триш не пожела да дойде. Никак не искам да обядвам насаме с него.
Чувствам се като на тръни.
Наистина „Едгардос“ не е луксозен ресторант. Има малки маси с карирани покривки от промазан плат, бели стени и избледнели менюта. Масите са твърде близо една до друга, сервитьорите изглеждат изнервени и е претъпкано. Веднага ми харесва.
Носят се приятни аромати на испански ястия, звънят стъклени чаши с евтино червено и бяло вино, всички се тъпчат и се забавляват, от време на време разговорите са прекъсвани от смях и никой не зяпа Суон.
Внимателно си проправяме път покрай столовете с преметнатите през облегалките връхни дрехи до една от последните свободни маси.
— Тук никой ли не те познава? — питам, когато сядаме.
— Само сервитьорите — казва той. — Никой друг. Не обичам да ме безпокоят, докато се храня. Или някой фотограф да ме снима през стъклото и на другия ден да се появя във вестниците.
— Как успяваш да го избегнеш?
— Проста логика — обяснява той. — Папараците не висят край претъпкани евтини заведения с надеждата да щракнат Марк Суон. Висят пред „Куалинос“ в петък вечер, където ще се появят поне четири-пет известни личности. Хората хленчат за липсата на личен живот, но никой не прави нищо, за да се защити. Освен ако не си Мадона, не е нужно непрекъснато да бъдеш в светлината на прожекторите, без да го желаеш.
— Хората мислят, че съзнателно си създаваш имидж на загадъчна личност — казвам. — Марк Суон, великият режисьор-отшелник. Марк Суон, потайната холивудска звезда. Марк Суон… — Замълчавам, осъзнала, че думите ми започват да звучат малко лирично, и се изчервявам. — Нали се сещаш…
— Не — отвръща ми суховато.
— Мнозина смятат, че това е твоя стратегия.
— Да ставам все по-известен, като избягвам публичните изяви? — изсумтява. — Много хитро. Но единствената ми цел е да не бъда безпокоен по всяко време.
Пристига усмихнат сервитьор с поднос с четири-пет горещи вкуснотии.
— Сеньор Марк — казва той. — Много се радвам да ви видя! Заповядайте.