Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
Замислям се за миг.
— Струва си да опитам.
— Искам да отскочим до един магазин — изтърсва Чарлс…
Примигвам.
— За какво?
— Е, нали ще се женим, за бога — напомня ми той. — Не мислиш ли, че е редно да ти подаря пръстен?
— Добър ден — поздравявам весело и приглаждам кичур коса зад ухото си. — Прекрасен ден, нали? Не твърде горещ, просто съвършен — добавям и правя широк жест с лявата си ръка, уж въодушевена заради хубавото време. След това хващам чашата си с кафе и нехайно започвам да барабаня с пръсти по бюрото.
Два следобед е и току-що съм влязла в офиса след обяд с Чарлс. Казах на Кити, че съм на разузнаване по молба на Марк Суон. Ще трябва да прекарам следобеда в писане на измислени доклади за подходящи места за снимки, но напълно си струва. Цяла сутрин обикаляхме бижутерски магазини, в които обикновено се страхувах дори да надникна, а сега размахвам ръка като телевизионен проповедник с надеждата някой да забележи огромния скъпоценен камък на пръста ми…
— Какво е това? — внезапно пита Шарън. „Забелязала е!“, мисля си със задоволство. Е, може би го е видяла още преди пет минути и оттогава се бори със себе си, за да не ми достави удоволствието, но най-сетне се е предала.
Нима е възможно да не забележи?
— Това ли? — питам нехайно. — Годежният ми пръстен.
— Стига глупости — сопва се Шарън. — Не е истински…
— Мисли каквото искаш.
— Мили боже — казва тя и лицето й пребледнява. — Значи наистина… — хваща ръката ми, затаила дъх. — Няма начин, Анна. Няма начин!
— Какво става тук? — Кити излиза от офиса си. Опитвам се да освободя ръката си, но е твърде късно. Тя се приближава към нас като ястреб, заплашително навъсена.
— Какво има? — пита с фалшива любезност. — Анна, готови ли са докладите ти?
— Все още не.
— Какво е това? — дръпва ръката ми от Шарън. — Красиво е. „Бътлър енд Уилсън“?
Пръстенът ми е великолепен. Бляскав правоъгълен рубин с цвят на гълъбова кръв, прозрачен, четири карата, с по два стъпаловидно изсечени диаманта от двете страни.
— Не. Истински е.
Кити повдига изписаните си вежди.
— Какво? Истински?
— Да, Чарлс ми го купи от „Джерардс“.
— Сгодила си се за Чарлс? — просъсква Шарън.
— Кой е Чарлс?
— Онзи с книгата! — осведомява я Шарън. — Случайно се оказа, че е гадже на Анна.
— Не можеш да лансираш личните си приятели, Анна — строго казва Кити. Изглежда скована цялата.
— Не зная защо си прави труда да пише, няма нужда от пари — изтъква Шарън. — Притежава голямо имение и какво ли не — въздъхва. — Браво, Анна — добавя злобно.
— Наистина удари голямата печалба.
— Така е, защото Чарлс е страхотен човек — казвам и поглеждам пръстена си.
— Хубав е, макар и малко претрупан — изсумтява Кити. Явно само тя има право да размахва ръце и да показва скъпите си бижута в офиса. — Поздравления — изведнъж очите й светват. — Да кажа ли на Марк, че вече няма да работиш с него?
— Какво? — изпадам в паника. — Защо?
— Е, вече няма да има нужда, нали, скъпа? — пита тя. — А и ще бъдеш твърде заета да планираш сватбата. По-късно ще се появят и децата и кой знае дали изобщо ще се върнеш на работа.
Очите й се превръщат в съвсем малки процепи. Има по-закостенели разбирания и от дядо ми.
— Ще продължа да работя, Кити — заявявам с цялата решителност, на която съм способна. — Искам да правя филми.
Усмихва се насила.
— Може би ще убедиш съпруга си да спонсорира някой от тях.
Давам си вид, че не съм я чула.
— Донеси ми докладите най-късно след час — нарежда и се оттегля с пъргавата си походка.
Думите й помрачават донякъде светлия ми ден. Зная какво ще последва. Ще отиде при Ели Рот, ще изкара, че се омъжвам по сметка и че скоро ще се откажа от света на киното. Но няма да й се оставя да ме изрита.
— Прекрасен пръстен — подмазва се Шарън. — Винаги си имала добър вкус, Анна… Нямам търпение да видя булчинската ти рокля. Нали ще ме поканиш на сватбата?
Долавям нетърпението й и не мога да откажа.
— Разбира се — отговарям.
— Супер. Благодаря ти, Анна — казва прочувствено. — Сватбите са идеалното място за запознанства с нови хора. Може би ще си намеря съпруг като твоя — добавя замислено.
А наричаше Чарлс „дребосък“ и твърдеше, че жена като мен не би могла да очаква нещо по-добро. Иска ми се да й го припомня, но се въздържам. „Не бива да допускам нищо да развали чудесния ми ден“, давам си кураж.
Най-сетне оставам сама на бюрото си. Зареждам „Файнъл Драфт“, за да довърша първата част от сценария си.
Настроението ми отново се повишава. Кипя от енергия и трескаво започвам да печатам, хвърляйки поглед към вратата на Кити от време на време. За нищо на света не бива да види какво правя.