Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
Бързо вземам няколко сценария за прикритие, но вероятно надушила присъствието на съперница, Кити изскача от офиса си. По дяволите. Ели Рот се промъква зад нас.
— Хайде да тръгваме — казвам припряно, но е твърде късно.
Кити вече е застанала до бюрото ми и се взира във Ванна със смразяващ поглед, сякаш е полумъртва птичка, довлечена от някоя ужасно жестока котка. Но Ванна не трепва. Очите й отвръщат със същите ледени стрели. Поглеждам я със завист. Колко ми се иска и аз да можех да гледам така!
— Мога ли да ви помогна с нещо? — пита я Кити.
— Не мисля — спокойно отговаря Ванна. — Имам среща с Анна.
— О, така ли? — Кити се споглежда с Ели Рот и злорадо се ухилва. Избягвам да гледам към него, но с периферното си зрение виждам как стиска съвършените си устни в израз на неодобрение. — Приятелка, която е поканила, за да си говорят в работно време.
— Да, аз съм нейна приятелка — потвърждава Ванна. — Че кой в Лондон не е? — издавам нечленоразделен звук на удивление, но успявам да го прикрия с престорена кашлица. — Но съм тук по делови въпрос.
— И какъв по-точно? — учтиво пита Ели Рот с фалшива усмивка.
— Във връзка с една книга — отвръща Ванна. — Тя търси подходящ материал за разработване. Нали така?
— Да — потвърждавам плахо.
— Мили боже — казва Кити с досада. — Още един неиздаван автор. Трябва да престанеш, Анна. Губиш ценното си работно време. Дано не си решила да излезеш от офиса за тази среща или да я черпиш с кафе за сметка на компанията.
— Не съм неиздаван автор — в гласа на Ванна се прокрадват заплашителни нотки. — Изобщо не съм писател. Аз съм главният редактор на издателска къща „Артемис“. Разбира се, ако „Уининг“ не желае да обсъжда никое от нашите заглавия…
— Името на компанията е „Ред Крест“ — Рот буквално побутва Кити с лакът да се отдръпне. Лицето й пламва, докато той се опитва да замаже положението, като очарова Ванна с ослепителната си холивудска усмивка. — Значи вие сте Ванеса Кебът.
— Точно — хладно потвърждава Ванна.
— Старая се да запомня имената на всички важни хора — самодоволно казва Рот. — Значи ще дадете на Анна своя книга за прочит и преценка?
— Разбира се. Чух, че работи с Марк Суон.
— Новините се разпространяват бързо — отбелязва Рот и сърдечно ме потупва по рамото. — Добре, Анна. Тръгвай с госпожата.
Поглежда Кити малко навъсено, а тя, на свой ред, ме стрелва с убийствен поглед. Потръпвам, но Ванна се усмихва и ме издърпва настрана. Слава богу.
— Можеше да бъдеш малко по-любезна — упреквам я.
Отвръща ми с жест на досада:
— Не, скъпа. Тя ме предизвика, а следователно и теб. Не може да се държи другояче, защото се бои от теб.
Избухвам в гръмогласен смях. За щастие все още не съм отпила от обезмасленото си безвкусно капучино. Бих опръскала всичко наоколо.
— Понякога си толкова сляпа — въздъхва Ванна. — Представи си, че си на мястото на… как се казваше?
— Кити.
— Кити. Жена на средна възраст в индустрия, в която се ценят само младите. Страдаш от параноя, че възрастта ти ще проличи, и при появата на всяка бръчка се подлагаш на пластична операция. Наскоро компанията, в която работиш, е била закупена, и единственият човек, предложил ценен сценарий, е младо момиче, което работи за теб. Открадваш го и си приписваш заслугите, но момичето привлича прочут режисьор и става негова предпочитана партньорка от продуцентския екип. Какво е направила тази Кити? Нищо. И се досеща, че големият шеф навярно е наясно.
— Каза на Рот, че тя е открила сценария.
Ванна изсумтява.
— Нима мислиш, че не се е досетил? Акула като него?
— Явно не е. Нито веднъж не ме е похвалил.
— Това не означава, че признава заслугите на Кити, скъпа — цинично отбелязва тя. — Знае. Не е глупав. Единствената причина да не е започнал с уволненията е, че все още търси финансово ефективен начин.
— Но Кити е спечелила Оскар.
— За какво?
— Най-добър чуждестранен филм.
— Не се брои — нехайно казва Ванна. И е права. — Рот няма да те уволни, защото буквално си открила игла в копа сено за него. Но не очаквай нито похвала, нито премия, ако не отстояваш своето.
— Но защо не?
— Защото не е длъжен — пояснява Ванна. — Помниш ли какво са ти казвали като малка? Че с думата „искам“ не можеш да получиш всичко.