Родена в понеделник

— Влюбена съм в теб — събирам смелост да му кажа.

— Зная. Но мислех, че ти не го знаеш. Или го знаеш, но ти е все едно. Затова ли дойде днес?

Кимвам.

— А не за да ме молиш за помощ в кариерата?

Поклащам глава.

— Не искам помощта ти. Преработвам сценария си. Искам да успея сама.

Засмива се.

— Нямаш шанс, скъпа. Ще задействам такива връзки, че свят да ти се завие.

Свежда поглед към мен и ме целува по устата, съвсем леко, но много възбуждащо. Устните му докосват моите като перце и потръпвам. Връхлита ме вълна на желание.

— Ще излезеш ли с мен? — прошепвам с надежда.

Той ме сграбчва в прегръдката си и ме притегля. Сякаш не усеща тежестта ми.

— Предпочитам да останем у дома. Какви са плановете ти?

— За кога?

— За следващите шейсет години — казва той. — Можем да започнем с това.

Целува ме отново.