Дъщеря на Империята

Мара се поклони.

— Да, милорд.

Робите се наведоха и вдигнаха прътите на носилката; мускулите им лъщяха от пот. Процесията тръгна по алеята, а Накоя се доближи до Мара.

— Господарке, лорд Бунто ще е бесен.

— Тъкмо на това се надявам, Накоя — каза Мара и се оттегли в покоите си, където я очакваха още документи и карти.

Накоя гледаше изумено след нея. Защо господарката й искаше да предизвика гнева на звяра, за който се бе омъжила?

След три дни Бунтокапи нахлу в покоите на Мара, без да обръща внимание на Накоя и другите слуги. При вида на мръсните му сандали тя се намръщи инстинктивно. Но тези поне бяха обикновени и нямаха кабарчета като бойните.

— Не трябваше да позволяваш на дъртия глупак и кокошките му да идват в градската къща — започна лорд Акома. Гръмовният му глас накара слугините да се свият по ъглите.

Мара сведе очи, за да прикрие забавлението си, че съпругът й сравнява семейството на лорд Джандавайо с кокошарник.

— Нима съпругът ми е недоволен?

Бунтокапи се смъкна на възглавниците до нея с раздразнена въздишка.

— Жено, дъртият глупак беше приятел на дядо ми. Той е почти изкуфял! През половината време мисли, че аз съм Текума Анасати, а баща ми е неговият стар другар. А майка му е още по-зле. Жив труп, дето го мъкне навсякъде. Сигурно е на сто години. През цялото време се лигави и цапа възглавниците. А лорд Чумака й говори постоянно. Всички го правят, жената, дъщерите, дори слугите! Тя си мълчи, но те мислят, че им отговаря! — Гласът му се повиши, сякаш спомените от посещението подклаждаха гнева му допълнително. — Сега, искам да знам коя безмозъчна слугиня ги прати в градската ми резиденция! Чипака каза само, че имала големи цици!

Мара едва сдържа усмивката си. Късогледият лорд бе решил, че гърдите й са големи, защото носът му бе само на сантиметри от тях, докато си говореха. Бунтокапи се ядоса от изчервяването на жена си, реши, че сигурно му се присмива, и се развика така, че стените се разклатиха.

— И той опипа… личната ми прислужница. Пред очите ми! Посегна и я… ощипа!

Бунто не можеше да сдържа гнева си и скочи на крака. Размаха ръце, целият потен и зачервен.

— И стояха цели два дни! Два дни предоставях покоите си на тоя дърт глупак и ония кокошки. Моята… прислужница, Теани, трябваше да се подслони в една странноприемница. Мръсникът не спираше да я опипва.

Мара го провокира нарочно.

— О, Бунто, трябвало да го оставиш да легне с момичето. Тя е само прислужница, а ако лордът е още способен на нещо на тези години, поне щеше да те остави на мира за малко.

Бунтокапи почервеня още повече.

— Не и в градската ми къща! Ако намеря тъпата крава, която е изпратила Джандавайо в Сулан-Ку, лично ще й съдера ножицата.

Отговорът на Мара беше спокоен.

— Бунто, ти каза, ако някой дойде да те търси, да го пращаме в града, а не да те викаме тук. Сигурна съм, че Джикан го е казал на слугите, така че те просто са изпълнили заповедта ти.