Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Мара бе очаквала подобно нещо. Въпреки внимателното планиране въпросът с лоялността на Аракаси предизвикваше дълбоко притеснение. Всичките й надежди можеха да се сринат. Ако съпругът й спреше да се държи като говедо нийдра по отношение на Играта на Съвета и видеше полза в тайните на множеството жадни за власт лордове, можеше да предостави талантите на шпионина на баща си. Тогава враговете й от Анасати щяха да станат твърде силни и никоя фамилия нямаше да може да им излезе насреща. Мара реши да се държи така, сякаш всичко е съвсем нормално. Въпреки че залозите бяха стряскащо високи.
Погледна бързо към изработения от чо-джа часовник на писалището и видя, че са минали едва три часа след изгрев-слънце. Запресмята трескаво.
— Мисля, че трябва да си починеш. Изкъпи се, обядвай и след това ще те закълна пред натамито на Акома. А после ще отидеш до Сулан-Ку и ще се представиш на лорд Бунтокапи.
Аракаси я изгледа намръщено, пръстите му мачкаха жреческата роба.
— Може да обядваш с мен — добави Мара със сладка усмивка.
— Както пожелаеш, лейди.
След това събитията се развиха гладко. Аракаси седеше на възглавниците и отпиваше от уханния чай от плодови цветчета. Наслаждаваше се на пъргавия ум на Мара и й разказваше за събитията в империята. Турилската война бе свършила преди няколко години и бе довела до загуба на авторитет за Военачалника и неговата Военна партия. Синьото колело и Партията на прогреса бяха обединили сили, за да променят политиката, но преди да успеят, бе открит светът на Мидкемия, населяван от варвари и богат на метали, надхвърлящи и най-смелите мечти на поетите. Цураните бяха намерили там обработен и зарязан метал, който можеше да поддържа и най-голямото имение цяла година. Военната кампания обаче вече задържаше цялата информация. Мара нямаше никаква представа как се развива Войната на разлома след смъртта на баща й и брат й. Само тези, които участваха в новия Военен съюз, знаеха какво става на варварския свят и участваха в разпределението на плячката.
Агентите на Аракаси обаче имаха достъп до подобни тайни. Войната се развиваше добре за Военачалника и дори най-колебливите членове на партията на Синьото колело се бяха включили в нашествието на Мидкемия. Аракаси оживено очерта общата картина, но не искаше да дискутира подробности с друг, освен с лорд Акома.
Мара, от своя страна, се правеше на послушна съпруга, поне докато шпионинът не си изпи чая и не се нахрани. Тогава тя небрежно погледна часовника на стената и каза:
— Денят отминава. Ще те закълнем ли на служба, за да може да се представиш на съпруга ми в Сулан-Ку?
Аракаси се поклони и стана. Усетът му не пропусна лекото треперене в гласа й. Погледна очите й и се успокои от дълбоката решителност в тях. Споразумението на Мара с цариците на чо-джа беше породило у него дълбоко уважение, дори доверие към нея и той бе готов да се закълне във вярност на непознатия лорд без колебание.
Церемонията беше проста и бърза; единственото особено бе, че Аракаси се заклеваше и от името на агентите си. Мара си помисли, че е малко странно да има лоялни служители, чиито имена не знае и които са готови да дадат живота си за господарка, която не са срещали никога, но побърза да се насочи към практичните неща.
— Аракаси, когато отидеш при съпруга ми… предреши се като слуга. Кажи му, че си дошъл да обсъдиш пратка кожи от нийдра, които трябва да се продадат на майсторите на шатри в Джамар. Така той ще знае, че е безопасно да говорите. В градската къща има новопостъпили слуги и лордът трябва да е предпазлив. Като се видите, той ще ти нареди какво да правиш.
Аракаси се поклони и тръгна, а Мара прехапа устна и се замоли на Лашима. Ако беше изчислила правилно, пристигането на Аракаси щеше да съвпадне с най-горещата страст на Бунтокапи и Теани и шпионинът вероятно щеше да получи абсолютно неочаквано посрещане.
Изминаха часове. Нийдрите се прибраха от пасищата, птиците шатра се разлетяха, отбелязвайки наближаването на вечерта.
Аракаси се върна прашен и уморен. Синината на бузата му се виждаше дори в полумрака. Мара освободи слугините и изпрати куриерчето за храна, леген с вода и парцал.
Щом останаха сами, Аракаси почна:
— Господарке, съпругът ти чу думите, които ми каза да му кажа, и се разгневи. Удари ме и се разкрещя, че всяка работа трябва да се насочва към теб и Джикан. — Мара издържа пронизващия му поглед безизразно и след кратка пауза Аракаси продължи: — Там имаше една жена и той… изглеждаше зает. Във всеки случай съпругът ти е много добър актьор. Или пък не се преструваше въобще.