Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Бунтокапи надигна глава от смачканите, влажни от пот възглавници. Стените бяха затворени, но дори декорациите, боядисани в кафяво, червено и охра, не можеха да скрият слънцето в градината. Златистият проблясък очертаваше омачканите чаршафи и пищните форми на спящата му любовница. Лорд Акома изгледа закръгленото дълго бедро и устните му се разкривиха в усмивка. Ето това е жена. Като беше гола, направа му спираше дъха, за разлика от кльощавата Мара. В началото бе изпитвал страст към съпругата си. Но след като пробва с Теани, разбра, че чувствата му към Мара са били плод на желанието да властва над дъщерята на велико семейство и да затвърди дотогавашния си скромен опит с жените. След раждането на сина им се опитваше да изпълнява съпружеските задължения, но Мара лежеше като труп. Кой мъж ще остане привлечен от жена, която не предлага никакво предизвикателство?
Странните интелектуални страсти на Мара, любовта й към поезията и интересът й към кошера на чо-джа му докарваха истинско главоболие. С любовницата му беше друго нещо. Той огледа одобрително дългите крака на Теани. Тялото й беше скрито от завивките, но дългата червено-златиста коса, истинска рядкост в Империята, се спускаше по раменете й като изящен порцелан. Лицето й беше извърнато, но той си представяше цялата му перфектност: сочните устни, които го докарваха до полуда; правият нос; високите скули; очите с цвят на кехлибар, които предизвикваха завистливи погледи у всички мъже, щом двамата се появяха прегърнати. Привлекателността й му даваше сила и той се възбуждаше дори само като я гледаше как спи спокойно. Похотливо пъхна ръка под чаршафите, за да намери твърдата й гръд.
Точно в този момент някой почука на вратата.
Пръстите на Бунтокапи се свиха в юмрук.
— Кой е? — Яростният му крясък стресна Теани, тя седна, отметна коса и слънцето освети голите й гърди.
Бунтокапи облиза устни.
Зад стената се разнесе приглушеният глас на слугата:
— Господарю, пратеник от хадонрата носи документи.
Бунтокапи се замисли да стане, но Теани се надигна на лакът и зърната й се изпречиха пред очите му. Напрежението в слабините му се усили. Движението му премина в претъркулване и той положи глава между тези две подканящи възглавници от плът. Чаршафите паднаха настрани. Той прокара пръсти по корема на Теани и тя се изкикоти. Това го накара да вземе окончателно решение.
— Кажи му да дойде утре! — извика той и се отдаде на похотта.
Слугата от другата страна на вратата се поколеба.
— Господарю, нареждате му така вече от три дни.
Теани се изви под ръцете му, зашепна нещо и го гризна по ухото.
— Кажи му да дойде на сутринта! — изкрещя Бунтокапи. След това се сети, че трябва да се бори с Ударния водач на Тускалора. — Не, кажи му да дойде по обед и да донесе документите тогава. Сега ме остави!
Изчака раздразнено, докато не чу слугата да се отдалечава. Въздъхна — омръзнали му бяха тези отговорности — и реши, че трябва да се отдаде на удоволствието, защото иначе работата ще го премаже.
В късната утрин на следващия ден Бунтокапи се разхождаше доволно из Сулан-Ку. Беше победил лесно Водача на Тускалора и същевременно бе спечелил солидна сума. Трийсет центурии не бяха от такова значение за лорд Акома, но бе приятно да разнасяш подобна сума в кесията си. Той остави оживените улици и зави към къщата си, придружаван от двама млади воини на Акома, които споделяха страстта му към борбата.
Щом стигнаха, настроението му помръкна незабавно. На стъпалата стоеше хадонрата, а двама слуги до него държаха кожени дисаги, натъпкани с документи.
Бунтокапи спря и попита сърдито:
— Какво пък сега, Джикан?
Дребният хадонра се поклони угоднически, което винаги го дразнеше.
— Наредили сте на куриера ми да дойде по обед, милорд. Имах работа в града, та реших да ви донеса документите лично.
Бунтокапи пое дъх през зъби и със закъснение си спомни за заповедта, която бе дал, докато се забавляваше с Теани. Намръщи се на досадния управител и махна на слугите с документите.
— Добре, вкарайте ги вътре.
Скоро писалището, два подноса за храна и почти целият под бяха покрити с документи. Бунтокапи се трудеше, страница след страница, докато очите не го заболяха от взиране в дребните цифри и безкрайните инвентарни списъци. Възглавниците бяха смачкали под задника му, а краката му се бяха схванали, Бунтокапи вдигна раздразнено глава и видя, че слънцето е чак в другия край на градината. Денят отиваше към края си.