Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Неуморният Джикан му подаде нов документ.
— Какво е това?
— Ето го написано, милорд. — Джикан посочи заглавието на листа.
— Очаквания за тор от нийдра? — Бунтокапи размаха ядосано листа във въздуха. — В името на всички богове, що за глупост е това!?
Джикан не реагира на гневния изблик на лорда.
— Не са глупости, господарю. Всеки сезон трябва да изчислим колко тона изпражнения ще има. Дали ще стигне за наторяване на тизата, или ще трябва да купуваме. Ако е повече от нужното, продаваме на другите земеделци.
Бунтокапи се почеса по главата. В този момент вратата към спалнята се отвори. Теани застана на прага, загърната в роба, украсена с алени птици. Зърната на гърдите й прозираха, косата й се спускаше чувствено по преднамерено оставеното голо рамо.
— Бунто, колко ще се бавиш? Да се обличам ли за театър?
Открито съблазнителната й усмивка накара Джикан да се изчерви. Теани му прати въздушна целувка, пълна със сарказъм, и това изпълни Бунтокапи с ревност и гняв.
— Стига! — изкрещя той на хадонрата. — Вземи списъка с говната на нийдра, и този за кожите, повредени от влага, и изчисленията за поправката на акведукта до горните ливади, и доклада за щетите от пожара в склада в Янкора и ги дай всичките на жена ми. Повече няма да идваш, освен ако не те повикам. Ясно ли е?
Изчервяването на Джикан премина в треперещо пребледняване.
— Да, господарю, но…
— Няма но! — Бунтокапи разсече въздуха с ръка. — Ще обсъждаш тези проблеми е жена ми. Когато поискам, ще ми предоставяш отчет какво сте свършили. Отсега нататък, ако някой слуга се появи с документ, който не съм изискал специално, ще му отсека главата още на прага! Ясно ли е?
Джикан притисна към гърдите си документа за торта и се поклони ниско.
— Да, господарю. Всички въпроси се отправят към лейди Акома и когато поискате, ви предоставям доклад. Слугите няма да ви носят документи, освен ако не поискате специално.
Бунтокапи примигна, сякаш не беше сигурен дали е имал предвид точно това. Теани използва объркването му и разтвори робата си, за да се разхлади. Отдолу не носеше нищо. Бунтокапи усети как кръвта се оттича към слабините му, махна нетърпеливо с ръка, освобождавайки Джикан, и тръгна към любовницата си.
Джикан събра разпилените документи с трескава бързина и излезе да предаде тежкия товар на слугите. Докато излизаше навън, където го очакваше ескорт от воини на Акома, го изпрати доволният смях на Бунтокапи.
Не беше сигурно кой от двамата е по-щастливият в момента.
В имението се установи сънлива лятна рутина. Слугините не се събуждаха насинени сутрин; подчинените на Кейоке вече не гледаха притеснено, а подсвирването на Джикан, когато се връщаше от пасищата, можеше да служи за точно измерване на времето. Мара знаеше, че това спокойствие е илюзия, породена от временното отсъствие на съпруга й, и гледаше да не се отпуска. Засега имаше късмет, но куртизанката Теани едва ли щеше да отвлича Бунтокапи безкрайно. Трябваше да предприеме и други стъпки, всяка по-опасна от предишната.
Аяки растеше с всеки ден и откакто бе започнал да сяда, се усмихваше повече. Подритваше с крачета, нетърпелив да проходи, и Мара се чудеше дали Накоя ще може да се справи с него, когато дойде време. Отбеляза си да намери някоя млада помощница на дойката, така че детето да не я уморява прекомерно.
Влезе в покоите си и замръзна на прага. В сенките стоеше неподвижен мъж, облечен в прашна парцалива туника на жрец от ордена на Сулармина, Щита на слабите. Нямаше представа как е избегнал патрулите на Кейоке и десетките слуги, за да се добере до покоите й. Отвори уста да извика…
Но жрецът каза с много познат глас:
— Здравейте, господарке. Не исках да те стресна. Да изляза ли?
— Аракаси! — Трескавото туптене на сърцето й се забави и тя се усмихна. — Остани, моля те, и добре дошъл. Появата ти ме изненада, както винаги. Боговете бяха ли благосклонни към начинанията ти?
Шпионинът се протегна, свали кърпата от главата си и се усмихна.
— Всичко е успешно, господарке. Цялата мрежа е задействана. Имам много информация за съпруга ти.
Мара примигна. Радостта й помръкна, а ръцете й се свиха в юмруци.
— За съпруга ми ли?
Аракаси отвърна внимателно:
— Да, господарке. По време на пътуванията си разбрах за сватбата и раждането на детето ви. Ще се закълна пред натамито на Акома, ако почетеш уговорката ни. След това трябва да разкрия всичко на моя лорд.