Изгубеният град

Служителят на рецепцията каза, че има съобщение за нея:

- Мистър Остин каза, че е изникнал спешен слу чай, и при първа възможност ще ви се обади.

Тя се зачуди какво ли може да е било толкова спешно, че да замине без да я предупреди, но

вече го познаваше достатъчно добре, за да знае, че е човек на действието. Беше сигурна, че ще

спази обещанието си.

Пътуването от Екс продължи по-малко от три часа. Когато влакът стигна в Париж, вече беше

късна вечер и Скай взе такси до апартамента си.

Плати на шофьора и тъкмо да отключи входната вратата, чу зад гърба си силен глас, който

попита на развален френски:

- Прощавайте, говорите ли английски?

На светлината на уличната лампа Скай видя висок мъж на средна възраст. До него стоеше

усмихната жена с пътеводител в ръка.

Туристи, помисли си Скай. Вероятно американци, съдейки по ужасния акцент.

- Да, говоря английски. Изгубили ли сте се?

Мъжът се усмихна смутено.

- Да, както винаги.

- Съпругът ми мрази да пита за посоката дори у дома. Търсим Лувъра.

Скай се опита да сдържи усмивката си, чудейки се защо им е притрябвал Лувърът посред нощ.

- На десния бряг е. Малко е далеч оттук, но можете да се разходите до станцията на

метрото. Ще ви обясня.

- Имаме карта в колата. Ще ни покажете ли къде се намираме в момента?

Още по-зле. Париж не е място за шофьори, които не познават града. Тя ги придружи до колата,

паркирана до тротоара. Жената отвори вратата, наведе се, но след малко пак се подаде

навън.

- Бихте ли се пресегнали, скъпа, че гърбът ми...

- Разбира се.

Стиснала в лявата си ръка чантата с шлема, Скай се наведе, но не видя карта на седалката. В

този момент почувства убождане по дясното бедро, все едно я ужили пчела. Инстинктивно

сложи ръка на мястото и изведнъж забеляза, че американците я гледат. Лицата им започнаха

необяснимо да се размазват.

- Добре ли сте, скъпа? - попита жената.

- Аз... - Скай не можеше да каже и дума, езикът й надебеля, а мисълта й се разпадна.

- Защо не поседнете? - рече мъжът и я натисна в колата.

Гласът му сякаш идеше много отдалеч. Беше твърде отмаляла, за да окаже съпротива. Мъжът

взе чантата от ръката й. Жената седна до нея и затвори вратата. Мъжът заобиколи, седна на

шофьорското място и колата потегли. Скай погледна през прозореца, но всичко беше

размазано.

Пред очите й се спусна черна пелена.

Олицетворение на научна прилежност, Траут се взираше в графиката на екрана на

спектрометъра и внимателно отбелязваше наблюденията си в тетрадка. За трети път

анализираше една и съща проба от Изгубения град, а бележките му всъщност нямаха нищо

общо с това, което се виждаше на екрана. Водел от информацията, получена от МакЛийн, той

рисуваше скица на острова.

Отвътре лабораторията не беше кой знае какво. Помещаваше се в три сглобяеми бараки,

служили за квартири в британската база за подводници, която някога била разположена на