Ридание
- Автор: Стивотер Мэгги
- Серия: books of faerie #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712379
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ридание». Краткое содержание книги:
която е и невъзможно да бъде отхвърлена…
Намалих. Цялото глупаво нещо ставаше пред очите ми. Трябваше някак да мина оттам и да успея да стигна до училището. Отправих мълчалива молба към небесата: Аз съм идиот. Моля ви, не ме оставяйте да умра заради това кравеподобно черно нещо.
Подскочих. Искрящ въглен се разби в предното стъкло на колата, прогаряйки черно петно на капака, преди да изгасне. Тъкмо щях да изругая, когато се сетих, че това е колата на Дилия. Мъжете–камшици се изсмяха, преди да се върнат към заниманието си; сигурно си мислеха, че са си направили шега с някой обикновен смъртен, който не може да ги види.
Грабнах буркана от предната седалка, отворих вратата и излязох насреща им. Аз съм смела. Спомних си една случка от времето, когато бях на тринайсет години или някъде там – едно от съседските момчета беше намерило ранена птичка, посипваше я с пръст и я гледаше как се мъчи. Спрях само за миг, докато се опитвах да се сетя какво да му кажа, за да престане, смутена от страха си и от неговата жестокост. Тогава Джеймс застана до мен и каза на момчето: „Смяташ ли, че това е най-добрият начин да прекараш безспорно жалкия си живот?”.
Споменът като че ли ми вдъхна сила и заех моята типична поза на Ледена кралица. Гласът ми излъчваше презрение.
– Добре ли си прекарвате слънце-стоенето?
Главите на мъжете–камшици се обърнаха към мен. Извитите им тела бяха черни като катран и като че ли поглъщаха светлината на огъня, вместо да я отразяват. Гигантският бик, от друга страна, беше бледокафeникав под пепелта, която покриваше тялото му, а във влажните му очи видях ужас и бяс.
– Господарката на детелините – изсъска единият от тях. Гласът беше същият, който бях чувала да говори на Люк – много гласове, смесени в един. – Това е Господарката на детелините.
– Да, аз съм – съгласих се, като все още стоях до колата. Бях изплашена до смърт, но запазвах съвършено спокоен вид. – Мисля, че има по-приятни неща, с които бихте могли да си поиграете в тази толкова специална нощ.
Един от мъжете се обърна към мен, устата му се изви в нещо като усмивка. С погнуса забелязах, че няма очи под веждите си – само празни цепнатини с гладка кожа сред сенките. Другите изглеждаха също като него, без очи.
– Казваш истината, Господарке на детелините. Мога да кажа, че нещо е истина, когато го чуя. Можем ли да си поиграем с теб в тази нощ на нощите?
– Вървете по дяволите.
В мига, в който го казах, си помислих, че е малко излишно, защото те вече изглеждаха като дяволи и сигурно идваха оттам. Но мъжът отвърна с грапав глас, в който се чуваше шепот, наслоен от хиляди години:
– Адът е за тези, които имат души.
Друг от мъжете, също толкова висок и с прекалено много шипове по гръбнака, се обади:
– Ела при нашия огън и ни кажи какво искаш от нас. Да направим сделка: тялото на tarbh uisge* – посочи с ръка към масивния кафеникав бик – за твоето?
[* Tarbh uisge – „воден бик” на келтски език; едно от най-митичните същества, познато предимно в Шотландия. – Б. пр.]
Отворих капака на буркана.
– Имам по-добра идея. Какво ще кажете да пуснете бика да си върви и да спрете със забавленията за тази нощ?
Мъжът, който предложи да си „поиграят” с мен, се приближи; походката му беше някак сбъркана и ме накара да потръпна от отвращение.
– Това не ми звучи като истина, Господарке на детелините.
Загребах пълна шепа със зелената каша от буркана, като се опитвах да не мисля колко гадна е на допир (все едно си пъхаш ръката в прясно кучешко изпражнение), и я метнах в лицето на феята.
В първите няколко секунди не стана нищо и аз си помислих: „Бабо, ти ме предаде!”. Но след това той започна да се задъхва. Дишаше и издишаше тежко, докато накрая просто падна на земята и спря да диша въобще.
Мислех, че ще се почувствам зле, но изпитах само облекчение.
Вдигнах буркана към другите.
– Не е останало много, но ще има достатъчно за всекиго от вас. Пуснете го.