Ридание

      Пристъпи към мен и прокара пръст във въздуха край брадичката ми, толкова близо, че почти усетих допира й.

      –  Не съм убедена обаче, че си обмислила добре намеренията си. Би ли искала да ти помогна да решиш гатанката, която Тя ти постави?

      –  Благодаря, но не.

      Елинор се засмя, сякаш казах нещо много смешно, а после застана под светлината на прожектора. С вдигнатите си встрани ръце изглеждаше като разпъната на кръст кралица на красотата, червените линии кръв по роклята й допринасяха за драматичния ефект. Проговори с тържествен глас:

      –  Целият свят е сцена. Би било жалко да не използваме тази, нали? Нека да разиграем нашето малко представление. Одан, надигни се, имаме нужда от теб.

      Одан явно нямаше нужда от насърчение – вече беше станал и се качваше по стълбите към подиума. Моят яростен изблик очевидно не бе успял да размести дори един от модно подстриганите му кичури.

      –  Виж – каза Елинор, – дори си имаме и реквизит. Светлини, моля! – Плесна с ръце. Звукът отекна в залата и малки, блещукащи като светулки светлинки се появиха между дланите й. Тя дъхна срещу тях и те полетяха, виейки се, към задната част на сцената.

      Арфата ми. Смаях се от появата й. Те са били в дома ми. Взели са арфата ми. Представих си как Дилия се усмихва и им отваря вратата.

      –  Никое представление не е завършено без добър реквизит. –Елинор ми направи жест да седна зад арфата. – Ще ни посвириш ли, Диърдри?

      Отвърнах през стиснати зъби:

      –  Предпочитам да гледам.

      –  Много добре. Тогава аз ще играя Диърдри. – Постави длан на гърдите си и изведнъж усетих как някак успя да изтегли от мен огромна струя енергия. И след миг пред мен стоеше друга Диърдри, но говореща с гласа на Елинор. – Одан, би ли играл злощастния и обречен Люк Дилън?

      –  Прекалено съм хубав за тази роля. Но – тук той погледна многозначително към мен – да бъдеш Люк Дилън има и някои преимущества. – Този път бях подготвена и се противопоставих на опита да извлекат енергия от мен, но докато гледах как лицето на Одан приема чертите на Люк, видях как тялото на Джеймс се сгърчи върху купчината боклуци.

      Елинор се намръщи, цупенето й беше болезнено красиво дори върху моето лице.

      –  О, това беше доста егоистично. Ти имаш повече сила за споделяне от него. – Очите й пробягаха по сцената. – И тъй като не искаш да ни посвириш, а всички останали са навън и се наслаждават на слънце-стоенето, предполагам, че ще трябва да се задоволим с този труп, който да изиграе гайдаря. – Посочи небрежно към Джеймс. – Той се справя доста добре.

      Плесна с ръце още веднъж.

      –  Музика, моля. – Арфата ми започна да свири сама акордите на моя аранжимент на „Риданието на влюбената фея”, а Елинор запя:

Слънцето блести през прозореца

и в твойта коса.