Последният валс на Матилда

— Наближава буря, господарке — отбеляза Гейб, който яздеше, седнал настрани на седлото.

Матилда погледна нагоре. Облаците отново се скупчваха, въздухът бе наситен с електричество, сякаш земята и небето бяха две гигантски пръчки, които се триеха една в друга.

— Да побързаме тогава.

Тя даде сигнал на момчетата да отворят портите.

В мига, в който овцете наизлязоха през портите, Блу започна да обикаля стадото с присвити крака и почти опрян до земята корем. Успяваше да ги държи вкупом, като буташе, хапеше заблудените овце и направляваше водача на стадото.

Матилда яздеше с Гейбриъл най-отзад и с отработен замах на конския камшик над глупавите им глави ги направляваше да вървят напред, като гълташе праха от стотиците копита. Космите на ръцете й настръхваха от електричеството във въздуха. Буреносните облаци се събираха в слой, носещ се под друг зловещ пласт, който закриваше изгрева на слънцето и придаваше оловна сивота на деня.

— Задава се суха буря. Не бива да сме на открито.

Матилда кимна. Обзе я силен страх. Трябваше да се доберат до Уилга, преди да се разрази бурята. Нямаше нищо по-ужасно от суха буря. При появата на първата светкавица щяха да загубят контрол над стадото.

Блу изглежда разбираше, че трябва да побързат. Той тичаше след поредната изплашена овца, побутваше по-тромавите и не изпускаше от поглед водача на стадото. Хапеше и ръмжеше, бягаше в кръг около тях, дебнеше, с присвити в прахта крака да върне обратно някоя заблудена овца. Преходът им отне един ден, но когато победеното слънце изчезна зад планината, те пристигнаха в пасищата на Уилга и с облекчение съзряха приближаването на помощник-овчарите, които идваха да ги посрещнат. Овцете най-после бяха прикарани в малката ливада зад стригачницата и отделени от другите големи стада посредством огромния лабиринт от кошари.

— Утре ще ги групираш — каза Том. — Изглежда, че бурята скоро ще връхлети.

Матилда приключи с преброяването и въздъхна с облекчение.

— Не съм загубила нито една по пътя. Добре, че дойдохме навреме.

Двамата вдигнаха едновременно глави към прииждащите буреносни облаци.

— Задава се страшна буря — каза притеснено Том, докато вървяха към заграждението на конете. Двата й коня бяха пуснати при останалите. Задниците им потръпваха от предусещането за наближаващата буря.

— Ейприл е вътре. Хайде, време е за вечеря.

Ейприл беше три, а може и пет години по-голяма от Матилда. Ръцете й бяха зачервени от работа, стройната й фигура изглеждаше твърде крехка, за да издържа на жегата и напредналата бременност. Личеше, че е изморена, но не спираше да снове между печката, масата и мивката. Ръкавите на роклята й бяха навити до лактите, а около лицето й висяха влажни кичури коса.

— Радвам се да те видя отново, Моли — поздрави я тя с измъчена, но дружелюбна усмивка. — Още един чифт ръце са ми добре дошли точно сега.