Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
В рамките на шейсет секунди ме връхлетя цяла колекция от половинчати идеи и безплодни хрумвания. За жалост, всичките ми гениални прозрения водеха до задънена улица.
Можех да нахълтам в сградата и да извикам: „Партън, Челси, Джейн — вън оттук, веднага!“. Но така вещиците щяха да разберат за предстоящата атака, а някои от приятелите ми — добре де, съюзници — щяха да умрат.
Можех да изчакам вампирите и да ги предупредя, че в сградата има трима невинни, но те едва ли щяха да ми обърнат внимание. А ако случайно — да не повярваш! — ги избиеше на милосърдие, те трябваше да пощадят всички вещици, преди да решат кои от тях са добрите, което пък щеше да даде достатъчно време на лошите за контраатака. Да не забравяме, че оръжията на вещиците са в главите им.
Тогава осъзнах — твърде късно, уви! — че трябваше да задържа Холи и да я използвам като средство за достъп до сградата. Но да изложиш на смъртна опасност една уплашена майка, също не е добро решение.
Нещо голямо и топло се притисна до хълбока ми — на светлината от лампата блестяха само очи и зъби — Алсид. Беше огромен. От контраста със сребристите кръгове около очите му останалата част от козината му изглеждаше още по-тъмна. Прехвърлих ръка през гърба му.
— Вътре има трима, които не трябва да умират — докладвах му аз. — Не знам какво да правя.
Вълците не говорят, за жалост, така че Алсид нямаше как да ми даде съвет. Само ме погледна в очите и тихо изскимтя. Знам, знам — вече трябваше да съм се върнала при колите, но аз продължавах да вися тук, в най-опасната зона. Усетих раздвижване около себе си. Алсид подви опашка и зае позиция до задния вход на сградата.
— Ти какво правиш тук? — че се гласът на Бил. Странно как успя да побере толкова много гняв в толкова тих шепот. — Пам ти каза да се махнеш веднага щом приключиш с броенето!
— Вътре има трима невинни — прошепнах в отговор аз. — От местните вещици. Изнудили са ги да участват.
Бил изсумтя нещо под носа си, но аз все пак му предадох описанието на уиканите, получено от Холи.
Усетих как тялото му се напрегна и миг по-късно до нас приклекна Деби. Луда жена, да се навира на педя разстояние от вампира и човека, които я мразят най-много от всички!
— Казах ти да стоиш по-далече — изсъска застрашително Бил.
— Алсид се отрече от мен — уведоми ме тя, все едно не знаех.
— А ти какво очакваше? — свих рамене аз. Ей богу, печалната й поза направо ме убиваше. Тази жена никога ли не е чувала поговорката „Каквото надробиш, това ще сърбаш“?
— Трябва да намеря начин да си върна доверието му.
Какво можех да кажа? Ако Деби искаше да си купи малко себеуважение, значи беше объркала магазина.
— Тогава ми помогни да спасим тримата невинни в щабквартирата на Халоу — казах аз. Този проблем не ми излизаше от главата. — Ти всъщност защо не си се преобразила в своето си животно?
— О, не мога — жално въздъхна тя. — Алсид се отрече от мен и сега ме е страх да се преобразявам в неговата глутница. Направя ли го, те имат пълното право да ме убият.
— А в какво животно се превръщаш по принцип?
— Лисица.
Идеален избор.
— Хайде — подканих я аз и се приготвих да тръгвам към сградата. Ненавиждах тази жена, но ако можеше да ми е от полза, бях длъжна да се съюзя дори с нея.
— Чакай, аз трябва да заема позиция до задния вход, заедно с върколака — изсъска Бил. — Ерик вече е там.
— Ами тръгвай тогава!
Усетих нечие присъствие зад гърба си и рискувах да се обърна. Пам. Усмихваше се с щръкнали до край резци, от което ме побиха тръпки.
Не знам дали щяхме да стигнем незабелязани до сградата, ако вещиците не бяха заети с ритуала си, спокойни, че кварталът е потопен в магия и Холи стои на пост. Но поне този път късметът застана на наша страна. Няколко минути по-късно аз, Деби и Пам се добрахме до парадния вход, където ни чакаше младият върколак Сид. Разпознах го дори във вълчия му облик. До него стоеше Буба.
И изведнъж ме озари прозрение! Пристъпих тихо към Буба и прошепнах в ухото му:
— Можеш ли да изтичаш до уиканите? Онези, които са на наша страна? Знаеш ли къде са?
Буба кимна убедително.