Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Пам започна да пищи като гигантски чайник. Не съм предполагала, че от нечие гърло — в случая не човешко, но все пак гърло, — може да излезе толкова пронизителен звук. Пам, вярна на принципа „око за око, зъб за зъб“, улови Халоу за ръцете и я прикова към пода. Кипеше люта борба. Битка между титани. Вещицата се съпротивляваше с всички сили и имаше огромни шансове за успех, тъй като по лицето на Пам се стичаше кръв и й пречеше да вижда. Но все пак Халоу беше човек, а Пам — вампир. В двубоя обаче внезапно се намеси трети участник — мъжът с хлътналите бузи, — който допълзя до двете жени и захапа Пам за врата. Двете й ръце бяха заети и тя нямаше как да му попречи. Човекът не просто я ухапа, а започна да пие кръвта й направо от гърлото и да се налива със сила така, сякаш зареждаше батериите си с мощна енергия. Огледах се и осъзнах, че аз съм единственият зрител на тази трагедия. С два скока се озовах до човека пиявица, който просто не ми обърна никакво внимание.
Налагаше се да използвам ножа. За пръв път през живота си се изправях през подобна дилема; за да забия нож в гърба на някого, ситуацията трябваше да е наистина критична, въпрос на живот и смърт — и то не чия да е смърт, а моята собствена. Тук, меко казано, нещата изглеждаха малко по-различно. Започнах да се колебая, а се налагаше да действам веднага. Пам губеше сили с всяка изминала секунда и все по-трудно удържаше проснатата на пода Халоу. Стиснах здраво черната дръжка на ножа и опрях черното му острие в гърлото на кръвопиеца.
— Пусни я — извиках.
Никаква реакция.
Натиснах ножа малко по-силно и струйка алена кръв шурна надолу по шията му. Мъжът се отдръпна от Пам и обърна към мен окървавената си муцуна. Нямах никакво време да се радвам на успеха си, защото внезапно се озовах в ролята на следващата му жертва. Мъжът се беше вторачил в мен с абсолютно безумен поглед и изгаряше от желание да ме изпие до капка. Искам, искам, искам, повтаряше трескаво мозъкът му. Опрях отново острието до гърлото му и точно когато се канех да натисна, той се хвърли напред и сам се наниза на него.
Бесът в погледа му угасна почти мигновено.
Уби сам себе си чрез мен. Може би изобщо не е осъзнал, че държа в ръката си нож.
Господи, убийство, точно пред очите ми! А аз, макар и непреднамерено, се явявах извършителят на това ужасно деяние.
Когато най-после успях да откъсна поглед от жертвата си, Пам седеше върху гърдите на Халоу и притискаше с колене ръцете й към пода. Върху устните й танцуваше нелепа усмивка. Огледах се да открия причината за радостта й и установих, че битката на практика беше приключила. Нямах представа колко дълго е продължило това шумно, невидимо в мъглата сражение, но сега ясно виждах последиците.
Вампирите са брутални убийци. Мръсничко пипат, така да се каже. Върколаците също не се отличават с изящни маниери на хранене. Вещиците плискат най-малко кръв от цялата свръхестествена пасмина, но цялостната картинка изглеждаше потресаващо. Като в онези кървави филми на ужасите, след които излизаш от киносалона засрамен, че въобще си си купил билет.
Очевидно бяхме спечелили битката.
Но точно в този момент на мен изобщо не ми пукаше. Чувствах се изтощена — не само физически, но и умствено — от хорските мисли, които бушуваха в главата ми като бельо в центрофуга. Нищо не можех да направя по въпроса, затова просто събрах последните си сили, отместих се от проснатия на земята труп и легнах на пода с втренчен в тавана поглед. Нямах никакви свои мисли, затова пък чуждите присъстваха в изобилие. Доста предсказуеми, при това: Толкова много съм изморен… Господи, колко много кръв!… Не мога да повярвам, че оцелях… Младият върколак с пънкарската прическа си мислеше, че битката му е харесала много повече от очакваното. Тъй като беше гол, възбудата от преживяното се забелязваше отдалече и той непохватно се опитваше да прикрие срама си. Но най-много от всичко му се искаше да открие симпатичната млада уиканка и да се усамоти с нея в някой ъгъл. Халоу мразеше Пам, мразеше мен, мразеше Ерик, мразеше целия свят. Започна да припява някакво заклинание, с което да разболее всички ни, но Пам светкавично й запуши устата с юмрук.